Какво може да замени долара като световна резервна валута?

Войната между НАТО и Русия в Украйна ускори глобалното пренареждане, демонстрирайки още в първите месеци, че Съединените щати вече нямат силата да мобилизират своите икономически, политически и военни сили, за да принуждават други държави да се подчиняват.

Този процес включва и подновяване на разговорите за алтернативи на долара. Какви са те?

Продължаващата във Вашингтон драма около тавана на дълга и перспективата федералното правителство да изчерпи парите си и да не изпълни задълженията си поднови дебата за статута на долара като световна резервна валута – и дали позицията му е устойчива. Въпросът, който вълнува всички, вече не е “може ли доларът да бъде свален от трона”, а “какво може да го замени?”.

Какво е световна резервна валута?

Резервната валута е парична единица, призната в международен план като стабилно, сигурно и надеждно средство за съхранение на стойността и приета като средство за обмен в рамките на дадена страна и между държавите в търговията.

Централните банки и големите финансови институции използват резервни валути за международни транзакции, като по този начин опростяват световната търговия и намаляват главоболията, които често се свързват с търговията в местни валути (като дисбаланс между вноса и износа, който може да доведе до това, че една страна ще разполага с пачки от валутата на другата, които не могат да бъдат лесно изразходвани, както и инфлационни рискове).

Обикновено резервната валута е донякъде устойчива на инфлация, което означава, че тя не е толкова уязвима към внезапни спадове в стойността, колкото други форми на фиатни пари (т.е. пари, които не са обезпечени със злато или други стоки или ресурси с реална, осезаема стойност).

Как доларът се превърна в световна резервна валута?

Доларът се превръща във фактическа резервна валута в света в края на Втората световна война с появата на Споразумението от Бретън Уудс – парична система, отговорна за управлението на търговските и финансовите отношения между САЩ и тяхната следвоенна сфера на влияние – включваща Канада, Западна Европа, Австралия и Япония, както и различните колонии и държави-клиенти на тези държави.

Споразумението от Бретън Уудс дава началото на институции като Световната банка, Международния валутен фонд и Общото споразумение за митата и търговията – предшественик на Световната търговска организация.

Доларът е избран за резервна валута поради огромната икономическа мощ на Америка в края на Втората световна война, когато по-голямата част от Европа и Азия са в руини. Квазиобвързаността на долара със златото допринася за увереността при използването му, като до средата и края на 40-те години Вашингтон натрупва близо 18,000 тона злато.

Хегемонията на долара не е приета веднага като всеобща. СССР, който се присъединява към преговорите в Бретън Уудс, но така и не ратифицира споразуменията, след като започва да ги възприема като инструмент за осигуряване на глобалната икономическа хегемония на САЩ, има около 2,050 тона злато в резервите си след Втората световна война (отказвайки се от около 1,500 тона от благородния метал, заедно с други ресурси, в полза на САЩ в замяна на помощ за заем).

В крайна сметка Москва създава Съвета за икономическа взаимопомощ – икономически блок, ръководен от Съветския съюз, в който влизат държави от Източна Европа и други социалистически ориентирани страни по света. В търговията си с развиващия се свят Москва често сключва бартерни споразумения, като разменя енергия, машинни изделия и различни промишлени продукти, както и инженерен опит срещу храни и продукти на леката промишленост със страни като Индия, Египет и Куба.

През 1961 г. СССР се отказва от златния стандарт в международната търговия, което отслабва позициите на рублата спрямо долара. Рублата става конвертируема през 1992 г., след разпадането на СССР и социалистическия блок, а през 90-те години на ХХ в. доларът често е предпочитана валута за транзакции при големи покупки в Русия и цяла Източна Европа, което допълнително засилва международната ѝ сила.

Доларът получава още един драматичен тласък през 1973 г., когато Саудитска Арабия и други страни производителки на петрол в Близкия изток се съгласяват да продават петрол ексклузивно в долари и да “рециклират” всички излишни долари, които имат, като инвестират в американската икономика и американския дълг в замяна на оръжия и отбранителни ангажименти от страна на Вашингтон.  американската валута.

Доларът ли е единствената резервна валута?

В световен мащаб доларът остава най-значимата резервна валута, която представлява около 40% от световната търговия, почти 90% от валутните транзакции и около 60% от резервите, държани в чуждестранни централни банки.

САЩ обаче не са единствената валута, държана от централните банки – еврото, единната валута на Европейския съюз, представлява около 30% от търговията и 20% от валутните резерви на държавите. Като основна валута еврото е популярен избор за страните, на които САЩ налагат санкции.

Иран, например, от 2012 г. официално преминава към евро (и в по-малка степен към юани) в търговията си с петрол. Статутът на еврото обаче е възпрепятстван от неговата нестабилност в сравнение с долара и от опитите на Брюксел да използва валутата си за наказателни санкции срещу други държави, подражавайки на Вашингтон.

Ще загуби ли щатският долар статута си на световна резервна валута?

“Играта на империя, която нашето правителство играе, по един или друг начин ще приключи. Такава е съдбата на всички империи: те прекаляват със своите възможности и след това претърпяват финансова катастрофа, която обикновено включва унищожаване на валутата.

Вече виждаме, че моделът се очертава и в нашия случай. Можем или да се оттеглим елегантно, както предлагам аз, или да останем в нашия фантастичен свят и да чакаме, докато банкрутът ни принуди да намалим външните си ангажименти. И отново знам кой вариант предпочитам”, заяви в реч през 2009 г. бившият конгресмен от Тексас и кандидат за президент Рон Пол.

Десетилетие и половина по-късно думите на Пол се превръщат от предупреждение в пророчество, като редица фактори сочат, че доларът е на път да загуби статута си на международно признато средство за измерване на стойността. Тези фактори включват:

• Непоносимото нарастване на дълга на САЩ, който само за последното десетилетие се удвои и сега възлиза на над $31.7 трилиона, или над 123% от БВП на страната. Толкова голям дълг увеличава рисковете, че в крайна сметка Вашингтон няма да може да го изплати.
• Намаляващата привлекателност на долара и деноминирания в долари дълг като инвестиционно средство, тъй като Федералният резерв си играе с лихвените проценти, за да се опита да овладее инфлацията (тези действия наскоро достигнаха кулминацията си в срива на няколко големи корпоративни кредитори, включително Silicon Valley Bank).
• Усилията на все повече държави (включително държави, които преди това са били признати за клиентски държави на САЩ) да увеличат използването на местни валути, юани, евро и други инструменти за търговия вместо долара.
• Опасения, породени от кризата с тавана на дълга, че невъзможността да се постигне консенсус във Вашингтон за съкращаване на разходите може да доведе до мащабна рецесия, което означава спад на доверието във валутата. Дори и настоящата криза с тавана на дълга да бъде разрешена, тя със сигурност ще се появи отново при следващото гласуване в Конгреса за одобряване на ново увеличение на тавана на дълга.
• Разговори сред страните от БРИКС (които вече надминаха Г-7 по обща икономическа мощ) за създаването на обща валута, алтернативна на долара.

Какво ще се случи, ако щатският долар престане да бъде резервна валута?

В продължение на почти 80 години Съединените щати използваха уникалната си позиция на емитент на световната резервна валута, за да натрупат невероятно богатство и глобална власт. Статутът на долара не само позволява на американските лидери непрекъснато да печатат пари, за да плащат за разходи, надхвърлящи възможностите на страната, което би довело до хиперинфлация, ако се опита да го направи в друга държава, но и търговията с долари позволява на САЩ да получават реални стоки, като енергия, храна и различни потребителски стоки, в замяна на хартийки.

Внезапното прекратяване на хегемонията на долара вероятно би предизвикало глобална рецесия или дори депресия, като държавите, компаниите и физическите лица, които държат в ръцете си трилиони долари или деноминирани в долари дългове, биха били изправени пред фалит, чиито шокови вълни биха обхванали останалата част от световната икономика. Но САЩ ще бъдат най-силно засегнати от подобен сценарий, тъй като прекратяването на резервния статут ще означава загуба на основен инструмент на икономическата мощ, богатството и глобалния статут на страната.

Редица икономисти не очакват доларът да изчезне напълно като резервна валута, а да се превърне в регионална валута или в една от няколкото конкуриращи се международни валути или платежни средства. Надяват се, че това ще смекчи икономическия удар при внезапен срив.

Какво ще замени щатския долар като световна резервна валута?

Китайският юан е изтъкван като основна алтернатива на долара и наистина нарастващият му дял в световната търговия е сигнал, че Народната република е на път да оспори световния финансов ред, ръководен от САЩ. Този процес обаче не е безусловен с оглед на ограниченията върху капиталовите трансакции в Китай, които пречат на привлекателността на валутата, и поради ефективното използване на парите на Пекин като инструмент за икономически растеж (включително редовните девалвации, целящи да повишат привлекателността на произведените в Китай продукти в чужбина, например, или емитирането на пари за големи държавни инвестиционни проекти, което обикновено е свързано с инфлационни санкции).

Една обща валута за международна търговия, базирана на БРИКС, може да бъде ефективна алтернатива и наистина, според едно от големите американски издания за глобални въпроси, “може да разклати до основи господството на долара”. Разговорите за създаването на такава валута са в ход, но важни подробности за това какво ще включва тя остават забулени в мистерия, като например как ще се определят обменните курсове.

Алтернатива на долара, базирана на БРИКС, би трябвало да е разумна възможност за членовете му, тъй като всяко споразумение ще трябва да бъде одобрено от икономическите тежкотоварни държави в блока, а именно Китай и Индия. Това би било добра новина за Русия, Бразилия, Южна Африка и дузината други държави, които проявяват интерес към присъединяване, тъй като идеята е да се гарантира, че хегемонията на долара няма да бъде просто заменена от хегемонията на друга държава.

За да се появи подходяща и привлекателна алтернативна валута на пазара, обаче, ще е необходимо много време и дълги разговори за това как трябва да се случат нещата. С другите думи – макар и икономиката на САЩ да е разклатена и да има претенденти за трона на долара, пълната детронация на настоящата световна резервна валута изглежда малко вероятно в обзоримото бъдеще.