В четвъртък Ангола обяви намерението си да се оттегли от ОПЕК, с което повлия на водената от Саудитска Арабия петролна коалиция, която се застъпва за увеличаване на съкращенията на добива с цел стабилизиране на цените на петрола.
Диамантино Азеведо, министър на петрола на Ангола, изрази мнение, че страната вече не възприема членството в Организацията на страните износителки на петрол като полезно, което е в унисон с предишните напускания на Еквадор и Катар през последното десетилетие.
Това решение предизвика спад на международните цени на петрола с до 2.4% в четвъртък. Анализаторите изразиха загриженост относно единството на ОПЕК и нейния по-широк орган за сътрудничество – ОПЕК+, който включва Русия и други съюзнически държави. Неотдавнашното прилагане на съкращения на добива на петрол от януари от ОПЕК+ имаше за цел да укрепи пазара; напускането на Ангола обаче предизвика спекулации относно солидарността на коалицията.
Напускането на Ангола беше предизвикано от несъгласие с решението на ОПЕК+ да намали квотата си за добив за 2024 г. Това несъгласие допринесе за забавянето на неотдавнашната политическа среща на ОПЕК+ през ноември и за постигането на консенсус относно новите ограничения на добива.
Напускането на Ангола – страна, която изпитва затруднения да изпълни квотата си за ОПЕК+ поради намаляващите инвестиции и липсата на значителни нови разработки на петролни находища, ще намали броя на членовете на ОПЕК до 12 държави с производство на суров петрол от около 27 милиона барела дневно, което представлява около 27 % от световния петролен пазар.
На фона на напускането на някои членове и усилията за ограничаване на производството делът на ОПЕК на световния пазар на петрол намаля от 34% през 2010 г. Освен това страните извън ОПЕК, по-специално САЩ, увеличиха добива си, което допълнително намали пазарния дял на ОПЕК.
Очаква се предстоящото включване на Бразилия в ОПЕК+ през януари; страната обаче няма да участва в координираните ограничения на добива на групата.
Зависимостта на Ангола от петрола и природния газ, които съставляват близо 90% от общия ѝ износ, е повод за безпокойство за правителството, особено след неблагоприятното въздействие на КОВИД пандемията и намалените световни цени на горивата върху икономиката на страната.
Големи петролни компании и независими дружества, като TotalEnergies, Chevron, ExxonMobil и Azule Energy, работят на територията на Ангола, като допринасят за развитието на петролната ѝ индустрия.
Технологичният гигант Apple обяви монументална програма за обратно изкупуване на акции на стойност $110 милиарда, която е най-голямата в историята на САЩ и надминава предишните ѝ програми за обратно изкупуване на акции на стойност $90-100 милиарда съответно през 2021 г. и 2018 г.
Според икономиста от Калифорнийския университет в Бъркли, Джей Брадфорд ДеЛонг пазарният успех на Tesla зависи от способността на главния изпълнителен директор Илон Мъск непрекъснато да дава обещания, независимо от действителните резултати на компанията.
Инфлацията в Турция, която и без това е сред най-високите в световен мащаб, продължи да се повишава за шести пореден месец, стимулирана от правителствени политики като увеличаване на заплатите въпреки агресивното повишаване на лихвените проценти.
Администрацията на Байдън неотдавна предизвика полемика с твърдението си, че правителството на САЩ не може да фалира поради способността си да печата пари, както бе разкрито в документален филм, озаглавен „Finding the Money“ (Откриване на парите).