Китай губи позициите си в глобалната икономика – какво следва?

Ручир Шарма, председател на Rockefeller International, изтъкна значителната промяна в китайската икономика, която бележи края на нейния забележителен етап на растеж.

Тази трансформация означава исторически обрат в траекторията на Китай като икономическа сила, като делът му в световния БВП значително намалява.

Шарма наблегна на намаляването на дела на Китай в световния БВП, особено в номинално изражение в долари, което според него е най-точният измерител на икономическата мощ. Този спад започна през 2022 г. поради продължителните строги Ковид мерки, а прогнозите сочат по-нататъшен спад до 17% през 2023 г., което бележи двугодишно намаление, безпрецедентно от ерата на Мао Дзедун през 60-те и 70-те години на 20 век.

Удивителният възход на Китай доведе до нарастване на световния му икономически дял от по-малко от 2% през 1990 г. до 18.4 % през 2021 г. Този спад обаче означава, че Китай не допринася с нищо за неотдавнашното увеличение на световния БВП със $113 трилиона за две години. Тази промяна в икономическата динамика може да промени световния ред, като се очаква нововъзникващите страни като Индия, Индонезия, Мексико, Бразилия и Полша да стимулират растежа, което може да доведе до значителни промени в силата.

Въпреки поддържаната от Пекин цел за годишен растеж от 5% и прогнозирания от МВФ растеж от 5.4% за 2023 г., Шарма оспори разчитането на данните за реалния растеж на БВП, като се застъпи за номиналните стойности в долари, които разкриват потенциално свиване на БВП на Китай за първи път от 1994 г. насам. Факторите, които допринасят за този спад, включват засилена държавна намеса в бизнеса, нарастващи опасения за задлъжнялостта, намалена производителност, намаляваща работна сила и отслабващ интерес на чуждестранните инвеститори.

Дори на фона на оптимистичните прогнози на президента Си Дзинпин и признаците за корекции в политиката, Шарма смята, че делът на Китай в световната икономика ще продължи да намалява. Той заключи, че светът навлиза във фаза, в която доминиращата роля на Китай намалява, което означава значителен преход в глобалната икономическа динамика.