БРИКС: Трябва ли съюзът да се разшири или да се разпусне?

БРИКС, акроним, представляващ група от нововъзникващи икономики, се стреми да играе важна геополитическа роля.

Съставен от Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка, клубът се подготвя за годишната си среща на върха в Йоханесбург, където ще се обсъжда възможността за разширяване на членството.

Някои обаче твърдят, че разпускането на БРИКС може да бъде по-полезно за нововъзникващите икономики.

Преди повече от две десетилетия Джим О’Нийл, бивш главен икономист в Goldman Sachs, измисли термина БРИК, за да обедини четири големи развиващи се икономики с огромен потенциал. 

Първоначално Южна Африка не беше част от тази група. През първото десетилетие и четирите държави демонстрираха стабилен икономически растеж: Китайската икономика нарасна със 176%, индийската – със 110%, руската – с 60%, бразилската – с 47%, а южноафриканската – с 41%. 

Първата среща на върха на клуба се състоя през 2008 г. Въпреки това критиците шеговито напомнят на БРИКС, че икономическите им резултати са намалели, особено след присъединяването на Южна Африка през 2011 г.

Оттогава насам Русия, Бразилия и Южна Африка се сблъскват с икономически трудности. През последното десетилетие до 2022 г. общата им продукция нарасна съответно само с 13%, 7% и 12%. За разлика от тях Китай и Индия продължиха да демонстрират силен растеж, макар и с по-бавни темпове. В резултат на това икономическото разпределение на групата вече е значително дисбалансирано, като продукцията на Китай от $19 трилиона през тази година е 50 пъти по-голяма от тази на Южна Африка.

Въпреки обсъжданото разширяване, БРИКС не е постигнал забележителни постижения като колектив. От съюза създадоха Новата банка за развитие през 2015 г., но за цялата си история тя е одобрила проекти на стойност едва $33 милиарда, докато Световната банка е поела ангажимент за $104 милиарда само през финансовата 2022 г.

Един съществен проблем, който възпрепятства напредъка на клуба БРИКС, е разломната линия между Индия и Китай, която се проявява в граничните им спорове в Хималаите. Индия разглежда Китай като най-опасната заплаха за себе си. 

Освен това някои развиващи се страни не желаят да се присъединят към Китай и Русия поради тяхната напориста външна политика и риска да бъдат въвлечени в конфронтация със САЩ.

На фона на призивите за разширяване възникват опасения относно възможността за постигане на значими цели от по-голяма група, като се имат предвид предизвикателствата, пред които са изправени дори съществуващите пет члена. Много развиващи се страни се стремят да намалят зависимостта си от щатския долар и търсят алтернативи за съхранение на валутни активи. 

И Китай, и Индия обаче имат ограничения по отношение на напълно конвертируемите валути, което се отразява на привлекателността на юана и рупията. Освен това геополитическото напрежение може да възпре някои държави да бъдат равнопоставени между двете свръхдържави.

За да се отговори на общите предизвикателства, като например избягването на нова Студена война и борбата с изменението на климата, се предлага създаването на нов клуб на неутрални държави с икономики, по-големи от тази на Южна Африка ($400 милиарда). 

Тази нова група, включваща Бразилия, Индия и Южна Африка, може да се състои от девет потенциални членове: Мексико, Индонезия, Аржентина, Тайланд, Нигерия, Виетнам, Малайзия, Филипините и Бангладеш. 

Този клуб от дванадесет държави би представлявал 36 % от населението на света, 22 % от емисиите на парникови газове и 12 % от БВП, като шест от членовете му биха били част и от Групата на 20-те най-големи икономики.

Въпреки че новият клуб може да не се отличава със запомнящо се съкращение като БРИКС, той може да има по-голям шанс да намери значима роля на световната арена.

Източник: Reuters