Едно от най-важните геополитически събития през миналата година беше обявяването на разширения състав на алианса БРИКС.
Групата отдавна обсъждаше темата, но все още не беше възприела инициатива за приобщаване на нови членки, откакто през 2001 г. включи Южна Африка в редиците си.
Това обаче се промени повече от десетилетие по-късно, когато съюзът покани шест държави да се присъединят. Сред тези държави бяха Саудитска Арабия, Аржентина, Обединените арабски емирства (ОАЕ), Иран, Египет и Етиопия. Четири от тези шест държави официално обявиха намерението си да се присъединят.
Аржентина пък обяви, че отхвърля поканата след като Хавиер Милей беше избран за президент малко след обявяването на усилията за разширяване и изрази недоволството си от блока, като същевременно потвърди ангажимента си към глобалната доларизация. Освен това Саудитска арабия отбеляза, че продължава да проучва потенциалното си включване в блока.
И все пак най-големият въпрос е колко държави биха могли да се включат в БРИКС, когато алиансът започне своята среща на върха през 2024 г.?
Отговорът е доста труден, тъй като блокът вероятно ще подходи към тази година по доста по-различен начин от последното си съобщение за разширяване. Смята се, че алиансът БРИКС вероятно ще покани 5-8 държави да се присъединят към колектива на срещата на върха през 2024 г.
Вече има вероятни кандидати, като например Венецуела. Нацията открито изразява нарастващото си желание да се присъедини към БРИКС в някакъв момент. Освен това президентът на страната наскоро обсъди положителните отношения, които нацията има с колектива на БРИКС.
Държави като Тайланд, Боливия, Алжир и Нигерия също споделиха своето желание да се присъединят.
Седем големи финансови институции, сред които JPMorgan Chase и Bank of America, очакват златото да достигне нови върхове до 2025 г.
Взаимодействието с регулаторните органи е от съществено значение за индустрията за добив на Биткойн (BTC).
Кредиторите на FTX в еврозоната ще получат плащания в евро въз основа на цените при затваряне на пазара през 2022 г., плюс такси за обработка в размер до 30%.
Анатолий Яковенко, главен изпълнителен директор и съосновател на „Solana“, открито отправи критики към администрацията на Байдън, особено по отношение на неуспеха ѝ да насърчи създаването на работни места.