НАЧАЛО Други

Топ 7 неща, които трябва да знаете за инфлацията

22.08.2023 15:00 5 мин. четене
СПОДЕЛИ: СПОДЕЛЯНИЯ
Топ 7 неща, които трябва да знаете за инфлацията

Решаването на проблема с инфлацията представлява сериозно предизвикателство за световната икономика след Ковид-19 пандемията.

Вследствие на обширните държавни разходи за противодействие на икономическите последици от Ковид-19 пандемията се наблюдава значително ускоряване на цените, които достигат нива, невиждани от десетилетия. Това накара централните банки да пристъпят към най-силното и синхронизирано затягане на паричната си политика от четири десетилетия насам. Макар че инфлацията донякъде се понижи от своя връх, борбата за нейното овладяване продължава.

1. Как се измерва инфлацията?

В своята същност инфлацията обозначава общото нарастване на цените в дадена икономика за определен период, обикновено на месечна или годишна база, което води до едновременно намаляване на покупателната способност. 

Обичайният метод за измерване на инфлацията включва проследяване на изменението на цената на стандартен асортимент от стоки, които едно типично домакинство придобива, включващ стоки от първа необходимост като храна, жилище и основни услуги. Независимите централни банки смятат ограничаването на инфлацията за първостепенна цел, като я постигат чрез регулиране на лихвените проценти и прилагане на други политически мерки за поддържане на желаното равнище на инфлация. В най-развитите страни, като Съединените щати и Европейския съюз, за оптимален се смята целеви темп от около 2%.

2. Вредна ли е по своята същност инфлацията?

Не непременно. В една растяща икономика може да се очаква определено ниво на инфлация, тъй като заплатите се увеличават, а търсенето на стоки и услуги ескалира. (Общото понижение на цените, известно като дефлация, е показателно за влошено състояние на икономиката). Решаващият фактор се върти около темпа на инфлация. Ако темповете на нарастване на цените надвишават тези на нарастване на заплатите, покупателната способност на средния човек намалява, което се отразява неблагоприятно на домакинствата и на икономиката като цяло.

3. Дали този сценарий се е случил при цените и заплатите?

Всъщност. Сред 34-те държави – членки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), за които има налични данни, 30 от тях, включително Съединените щати, се сблъскват със среден спад на реалните заплати от около 3.8% през началното тримесечие на 2023 г. Пикът на инфлацията в средата на 2022 г. предизвика най-изразения спад на реалните заплати в САЩ през последните 25 години, както отбеляза Федералната резервна банка на Далас.

Изтъкнати икономисти, анкетирани от Световния икономически форум през 2022 г., предупредиха, че рязкото покачване на цените може да подбуди социални вълнения в страните с ниски доходи. Тази прогноза се сбъдна, като през същата година в 148 държави се появи вълна от протести поради рязкото повишаване на разходите за живот, както съобщава германската фондация с нестопанска цел Friedrich-Ebert-Stiftung.

4. Какво стимулира инфлацията?

Широкообхватният инфлационен натиск може да произлиза от три основни източника: предлагане, търсене и очаквания. Преките последици за цените произтичат от смущения в предлагането на стоки и услуги. Натискът от страна на търсенето може да възникне, когато правителствата увеличават паричното предлагане чрез увеличаване на разходите или намаляване на данъчното облагане, или когато централните банки намаляват лихвените проценти. 

Ако търсенето превишава производствения капацитет на икономиката, инфлацията става вероятна. Що се отнася до очакванията, централните банкери се опасяват, че след като инфлацията се утвърди, тя се самоподсилва. Такъв е случаят в Съединените щати през 70-те и началото на 80-те години на ХХ в., докато Федералният резерв под ръководството на Пол Волкър не повиши значително лихвените проценти, предизвиквайки две рецесии, за да ограничи в крайна сметка цените.

5. Какво предизвика настоящата вълна от инфлация?

В първите дни на пандемията се наблюдаваше шок в предлагането, тъй като китайските фабрики затвориха, транспортът на стоки се забави, а производителите се сблъскаха с недостиг на важни компоненти. Това често водеше до увеличаване на разходите, които се прехвърляха върху потребителите. 

Възстановяването след пандемията доведе до повишено търсене на енергия, което в Европа съвпадна с намалената мощност на вятърните турбини и недостига на природен газ. Вследствие на това цените на електроенергията се увеличиха повече от три пъти през втората половина на 2021 г. Последва втори шок в предлагането, когато Русия, изправена пред санкции след нахлуването си в Украйна, ограничи износа на природен газ за Европа. Що се отнася до търсенето, инициативите за облекчаване на пандемията в редица държави инжектираха трилиони долари в икономиките, съчетани с рязкото облекчаване на паричната политика от страна на централните банки, което стимулира потреблението и инвестициите.

6. Как инфлационните очаквания се самоподсилват?

Когато собствениците на предприятия очакват, че инфлацията ще се задържи над нормалните равнища, те повишават цените. В отговор на по-високите цени работниците изискват увеличение на заплатите, което допълнително подхранва инфлацията. 

В екстремни случаи това може да предизвика спирала на заплатите и цените, при която нарастващите заплати и разходи образуват самоподдържащ се цикъл, откъснат от по-широките икономически условия. Въпреки че по-голямата част от инфлацията се дължи на цените на храните и енергията, а не на разходите за труд, някои икономисти предупреждават, че тази самоподсилваща се динамика продължава да буди безпокойство.

7. Как централните банки се борят с инфлацията?

Сред стратегиите, които централните банки прилагат за борба с инфлацията, на първо място е повишаването на лихвения процент, по който банките си отпускат заеми една на друга. 

Основанието за това е, че тъй като заемите стават по-скъпи за банките, тези разходи се прехвърлят върху компаниите и потребителите, което води до намаляване на заемите и разходите и по този начин до охлаждане на икономиката.

Лихвените проценти обаче често се смятат за груб инструмент, поради което прецизните корекции в отговор на икономически проблеми са предизвикателство. Макар че повишаването на лихвените проценти може да потисне инфлацията, то също така забавя общия икономически растеж, като съществува риск от превишаване и предизвикване на рецесия.

Източник: Bloomberg

Telegram

СПОДЕЛИ: СПОДЕЛЯНИЯ
Още Други Новини

Защо може да очакваме още 5% скок на S&P 500 до края на 2024 година

UBS очаква обширно лятно рали след неотдавнашното успокояване на напрегнатата ситуация с акциите през миналия месец.

16.05.2024 0:00 2 мин. четене

Онлайн казина и криптовалути – среща на два растящи сектора

През последните няколко години криптовалутите като Биткойн и Етериум показаха забележителен ръст. Тези валути предлагат нови възможности за платежни транзакции, сигурност и анонимност на потребителите в онлайн казината.

15.05.2024 23:50 5 мин. четене

Търговският конфликт между Китай и САЩ ще бъде разрешен лесно според Байдън

В момента Китай обмисля отговора си на неотдавнашното налагане на мащабни мита върху китайския внос, като президентът Джо Байдън посочи, че е възможно да предприеме ответни мерки.

15.05.2024 22:00 2 мин. четене

Голямата заплаха за петролният картел ОПЕК

Казахстан отново повдигна спорния въпрос в групата ОПЕК+ относно квотите за производство на петрол. Във вторник Казахстан изрази желанието си да увеличи производството на суров петрол през 2025 г., въпреки ангажимента си към усилията на групата за стабилизиране на световните петролни пазари.

15.05.2024 21:30 2 мин. четене

Подкрепете CryptoDNES

QR код към биткойн адреса:

QR код към етериум адреса:

Все още няма коментари!

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

This site is protected by reCAPTCHA and the Google Privacy Policy and Terms of Service apply.