Световната икономика застрашена от разпад

В днешния променящ се глобален пейзаж високопоставен служител на Международния валутен фонд (МВФ) отправя ясно и категорично предупреждение.

Гита Гопинат, първият заместник-управляващ директор на МВФ, очерта надвиснала опасност – потенциално изпадане в съвременна студена война, която заплашва да разруши трудно постигнатия напредък след разпадането на Съветския съюз.

Световната икономика застрашена от разпад

Икономическата структура на света изглежда застрашена от разпадане на регионални блокове, в чиито ядра са САЩ и Китай. Това раздробяване, твърди Гопинат, има опасна цена, тъй като рискува не само трилиони долари в световното производство, но и ползите от отворената търговия.

Тревогата на Гопинат идва на фона на осезаемото усещане за глобално напрежение, особено изострено от нахлуването на Русия в Украйна. Това събитие засили съществуващите разделения между западните сили (САЩ и Европа) и техните партньори на Изток (Китай и Русия).

Тя предупреждава, че макар и да няма открит отказ от глобализацията, пукнатините са неоспорими. Ако тази фрагментация се задълбочи, светът може да се окаже в плен на нова интерпретация на студената война. Гопинат прогнозира потенциални икономически последици – очаквана загуба на около 2.5% от световния БВП (еквивалент на $2.5 трилиона), ако търговските пътища бъдат напълно прекъснати.

Нещо повече, в зависимост от това доколко икономиките са адаптивни към новия търговски пейзаж, загубите могат да достигнат до 7% от световния БВП. Разделянето на преките чуждестранни инвестиции на блокове около САЩ и Китай, като някои държави остават неутрални, също може да доведе до дългосрочни глобални загуби в размер на около 2% от БВП.

Последствията от последните кризи

През последните години международните търговски и инвестиционни потоци намаляха, което бе белязано от протекционистични политики след финансовата криза от 2008 г. Вследствие на това корпорациите се стремят да защитят своите вериги на доставки, като се отклоняват от неконтролираната глобализация, която настъпи след падането на Берлинската стена. Прекъсванията, причинени от Ковид пандемията, само ускориха тази тенденция, като доведоха до рязко увеличаване на т.нар. “reshoring”, или връщане на производството и изработката на стоки в първоначалната страна, при което компаниите избират местни или политически обвързани доставчици на важни материали.

В отговор на това правителствата отделиха значителни средства за стимулиране на вътрешния икономически растеж, за създаване на нови работни места и за подпомагане на екологосъобразни отрасли, за да се справят с неотложната климатична криза.

Макар да признава потенциалните ползи за отделните държави от този сценарий, Гопинат остава бдителнa, подчертавайки рисковете от неправилно управление на този преход. Тя подчертава потенциала на това лошо управление да унищожи близо три десетилетия мир, интеграция и растеж, които са извели милиарди хора от бедността.

Възможности за политически неутралните държави

В неотдавнашната си реч в Колумбия Гопинат определя и възможностите за политически неутралните държави, представяйки ги като посредници между големите икономически сили. Например някои производители на електроника са преместили производството си от Китай във Виетнам поради митата на САЩ върху китайските стоки, въпреки че Виетнам силно разчита на китайски суровини.

Освен това латиноамериканските държави, включително износителите на стоки от Южна Америка и Мексико, могат да спечелят. Мексико, което изпревари Китай като най-голям износител за САЩ, стана свидетел на рязко увеличаване на броя на китайските фирми, които откриват заводи, насочени към американския пазар.

Въпреки това Гопинат предупреждава, че тези страни също могат да бъдат изправени пред тежки последици от влошаването на срива в международната търговия. По същество дори тези, които се възползват от леките форми на фрагментация, могат да се окажат в риск при сценарий, при който всички губят.