Глобалният икономически ред под въпрос след подновени дискусии между САЩ и Китай

Вашингтон и Пекин подновяват дискусиите помежду си, като се стремят да установят ново нормално положение, което да не наруши световната икономика и да не доведе до цикъл на враждебност и ответни действия.

Според информацията министърът на финансите Джанет Йелън ще посети Китай от четвъртък до неделя за срещи с висши държавни служители. Посещението идва в момент, когато напрежението в областта на търговията, технологиите и Тайван подтиква двете страни да преразгледат широките търговски и инвестиционни връзки, които определят отношенията им от десетилетия. 

Йелън се стреми да запази много от тези връзки, докато китайските служители се стремят да съживят вътрешната си икономика, като демонстрират постоянната си отвореност към бизнеса от Запада.

Дискусиите имат значителни последици за световната икономика, тъй като Международният валутен фонд предупреди срещу потенциалното “раздробяване” на световната икономика на два блока, което може да попречи на глобалния растеж. 

Американските официални лица изразяват опасения, че ако напрежението продължи да ескалира, Китай може да ограничи достъпа до изключително важни стоки като компоненти за батерии за електрически превозни средства. В отговор представителите на Пекин критикуват американския технологичен контрол като опит да се възпрепятства икономическият напредък на Китай.

Йелън подчерта значението на стабилизирането на отношенията между САЩ и Китай, като заяви, че сривът в отношенията между двете страни би представлявал значителен риск за световната икономика и сигурност. Според Йелън поддържането на канали за комуникация е от съществено значение.

Посещението на Йелън е последният опит да се обърне низходящата спирала в отношенията между САЩ и Китай. Държавният секретар Антъни Блинкен се срещна с китайския лидер Си Дзинпин в Пекин през юни след няколкомесечно отлагане. Неотдавнашният коментар на президента Байдън, който нарече Си “диктатор” по време на събитие за набиране на средства, обаче допринесе за и без това бурните усилия за помирение.

По време на дискусиите си в Пекин Йелън ще разгледа макроикономическите условия във всяка страна, изменението на климата и дълга в развиващите се страни.

Администрацията на Байдън подготвя изпълнителна заповед за ограничаване на американските инвестиции в китайски технологични сектори, считани за рискови за националната сигурност. Те обмислят и допълнителни ограничения върху износа на полупроводници за Китай, за да възпрепятстват напредъка на Пекин в областта на изкуствения интелект. 

Освен това Йелън многократно призовава мултинационалните компании да диверсифицират веригите си за доставки от Китай, а Конгресът въведе нови субсидии, за да стимулира подобни стъпки.

От друга страна, през последните седмици Пекин засили натиска си върху чуждестранните компании, като разшири обхвата на закона за шпионажа, проверяваше служители на западни компании и наложи забрана на някои компании да купуват продукти от най-големия американски производител на чипове за памет Micron Technology. Освен това решението на Китай да включи ключови компоненти на соларната технология в списъка за контрол на износа може да попречи на усилията на САЩ да развият вътрешните си доставки на соларна енергия.

Китайският министър-председател Ли Цян, който говори заедно с Йелън на конференция в Париж, подчерта, че Китай категорично отхвърля търговския протекционизъм, отделянето от производството и прекъсването на веригите за доставки.

Напрежението вече оказа влияние върху икономическите отношения между САЩ и Китай. Въпреки че номиналната търговия между двете страни достигна рекордните $690 милиарда през миналата година, дялът на вноса на САЩ от Китай намалява. 

Йелън се надява да установи контакт с новия си колега, китайския вицепремиер Хе Лифенг, който е дългогодишен довереник на Си Дзинпин и е сравнително непознат на американските служители.

Китайските служители възприемат Йелън като по-приятелски настроен партньор в сравнение с други служители от администрацията на Байдън, тъй като тя многократно подчертава потенциалните ползи от икономическия обмен и конкуренцията.

И двете страни обаче не показват особени признаци за съществена промяна на подходите си, тъй като стратегиите за национална сигурност оказват все по-голямо влияние върху формирането на икономическата политика.