ЕЦБ оспорва ключово правило на MiCA за стабилните монети

Европейските централни банки искат ЕС да преразгледа едно от основните изисквания към резервите на стабилните монети.

Според тях задължението големите емитенти да държат значителна част от средствата си като банкови депозити може да прехвърли напрежението от крипто пазара директно към банковата система при масови тегления.

Банковите депозити се превръщат в спорната точка

Европейската система на централните банки, която включва ЕЦБ и националните централни банки на 27-те страни от ЕС, изложи позицията си в рамките на текущия преглед на MiCA от Европейската комисия.

При сегашната рамка емитентите на стабилни монети от типа електронни пари трябва да държат най-малко 30% от съответните резерви в кредитни институции, като делът достига 60% при стабилните монети, определени като значими. Останалата част може да бъде инвестирана в нискорискови и високоликвидни инструменти, включително държавни облигации.

На пръв поглед големият депозитен буфер осигурява ликвидност за обратно изкупуване на токените. Проблемът според централните банки се появява от другата страна на сделката.

Ако притежателите започнат масово да си обменят стабилните монети обратно за евро, емитентът може да изтегли значителна част от резервите си от банките за кратък период. Така средства, които за емитента представляват ликвиден резерв, за банката могат да се окажат нестабилен източник на финансиране. ЕЦБ вече предупреди, че подобна структура може да създаде канал за пренасяне на напрежение между стабилните монети и традиционната финансова система.

ЕЦБ предлага друг модел за ликвидността

Вместо фиксиран процент банкови депозити централните банки искат MiCA да постави по-голям акцент върху срока, за който резервните активи могат да се превърнат в налични средства.

Предложението е минимална част от резервите да бъде инвестирана в активи с падеж в рамките на един до пет работни дни. Така емитентите биха разполагали с бързо достъпна ликвидност, без да концентрират толкова големи суми в банковата система.

Подобен подход вече присъства в разработените от Европейския банков орган стандарти. За значимите токени те предвиждат поне 40% от резервите да бъдат в активи с максимален матуритет от един работен ден и 60% в рамките на пет работни дни. За останалите токени съответните прагове са 20% и 30%.

Това не означава по-слабо обезпечение. Разликата е в начина, по който регулацията определя ликвидността: не чрез задължително държане на парите в банки, а чрез способността на резервите бързо да осигурят средства за обратно изкупуване.

Рискът засега е малък, но може да нарасне

Спорът идва в момент, когато евро стабилните монети все още представляват малка част от глобалния пазар. Според данни на ЕЦБ капитализацията им е била около €450 милиона през януари 2026 г., спрямо приблизително €50 милиона в началото на 2024 г. За сравнение, доларовите стабилни монети са достигнали около $300 милиарда.

Именно потенциалният бъдещ мащаб обаче прави структурата на резервите важна. Ако например стабилна монета достигне десетки милиарди евро в обращение, сегашното изискване би насочило 60% от съответните средства към банкови депозити. При внезапна вълна от обратно изкупуване значителна част от тях може да бъде изтеглена почти едновременно.

Това поставя ЕЦБ в необичайна позиция: институцията не настоява за повече банкови резерви зад стабилните монети, а за по-разнообразен модел на високоликвидни активи, който да намали пряката връзка между проблем при токена и ликвидността на банките.

MiCA остава в процес на преглед

Централните банки посочват и втори проблем. Според тях европейските надзорни органи срещат съществени трудности при прилагането на MiCA, тъй като крипто компании, които не отговарят на европейските изисквания, продължават да достигат до клиенти в ЕС. Това създава рискове за защитата на инвеститорите.

Засега правилата не се променят. Европейската комисия провежда целевата си консултация за преглед на MiCA до 30 септември 2026 г., след което може да реши дали са необходими законодателни изменения.

Дебатът показва как фокусът на европейската регулация постепенно се измества. Въпросът вече не е само дали стабилните монети разполагат с достатъчно резерви, а къде се държат тези резерви и какво се случва с финансовата система, когато притежателите поискат парите си едновременно.

Тук можете да разгледате „Най-добрите крипто борси без KYC през 2026 г.“, където се анализират интересни решения, които позволяват търговия без идентификация. В статията ще откриете кои борси предлагат комбинация от анонимност, ликвидност и сигурност, както и какви са рисковете при употребата.