БРИКС: Какво ще се обсъжда на срещата?

Една от ключовите теми, които ще бъдат обсъдени на срещата на върха на БРИКС в Южна Африка през 2023 г., ще бъде темата за разширяването на алианса.

След като близо 20 развиващи се страни изразиха интерес да се присъединят към редиците на БРИКС, сега в рамките на блока тече активна дискусия относно критериите, които да се прилагат при вземането на решение за условията на разширяването. 

Групата определя някои елементи на зависимост и насоки, които ще трябва да се вземат предвид при разработването на бъдещите траектории на разширяване на БРИКС.

Елементи, който трябва да се вземат предвид

Макар размерът и значението очевидно да са били важни за обединяването на блока, също така е било важно и представянето от всяка икономика на БРИКС в нейния собствен регион. 

В случая на Бразилия това е Латинска Америка, в случая на Китай – Източна Азия, Индия представлява Южна Азия, Русия представлява Северна Евразия, а Южна Африка представлява африканския континент. 

Ако този ключов принцип на представителство се следва и по-нататък, разширяването на блока ще трябва да даде приоритет на водещите икономики от онези региони, които все още не са представени от ядрото на БРИКС.

На този етап изглежда, че има два региона от глобалния юг, които все още не са намерили своето място в ядрото на БРИКС – това са Близкият изток и Югоизточна Азия. Най-големите икономики от тези региони, които са и членове на Г-20, са Саудитска Арабия и Индонезия – те са и най-големите представители на съответните регионални блокове – GCC и ASEAN. 

Подобно ограничено разширяване, включващо още две развиващи се икономики, по същество ще позволи на БРИКС да обхване всички основни подрегиони на глобалния юг, включително основните регионални интеграционни блокове на развиващия се свят. 

Проблемът е, че подобно разширяване би наклонило представителството на развиващите се страни в БРИКС още повече в полза на Азия – Азия би увеличила броя на членовете си до 5 държави, а Африка и Латинска Америка все още ще имат само по една държава в ядрото.

Други условия

Възможно е да има и други условия, които биха могли да смекчат донякъде този дисбаланс – например “форматът на втората вълна” може да се основава на второ поколение БРИКС, напреднало от същите региони като ядрото на БРИКС – в случай че подборът на страните се основава на размера на БВП в PPP (паритет на покупателната способност), получената втора вълна (обозначена като PEAKS) може да включва Пакистан (Южна Азия), Египет (Африка), Аржентина (Латинска Америка), Казахстан (Евразия), Саудитска Арабия (Азия). 

Алтернативен вариант, основан на БВП по пазарни обменни курсове и включващ повече държави извън Азия, може да бъде обозначен като BEAMS и да включва Бангладеш (Южна Азия), Египет (Африка), Аржентина (Латинска Америка), Мексико (Латинска Америка) и Саудитска Арабия (Азия).

Но въпреки че дисбалансът между Азия и останалите страни от глобалния Юг може да бъде намален в някои от горепосочените формати, все още има усещане, че в дългосрочен план разширяването на БРИКС трябва да осигури по-голямо представителство на Африка и Латинска Америка. 

Един от начините да се проучи това място е да се разгледа делът на трите най-големи развиващи се икономики в Латинска Америка, Африка и Азия. В тези три региона на глобалния Юг Латинска Америка се характеризира с най-висока степен на концентрация – по отношение на БВП първите 3 икономики (Бразилия, Мексико и Аржентина) имат дял от над 80 % (над 60 % от населението), първите 4 икономики (заедно с Колумбия) надхвърлят 90 % (близо 70% от населението), докато първите две икономики (Бразилия и Мексико) представляват над 70 % от регионалния БВП и близо 54 % от регионалното население.

Африка е с най-ниска концентрация от трите региона на Глобалния юг – по отношение на БВП първите три икономики (Нигерия, Египет и Южна Африка) заемат 43 % от общия обем и само добавянето на Алжир позволява на групата да надхвърли границата от 50 %. Равнището на концентрация е значително по-ниско при населението – трите най-големи икономики (Нигерия, Етиопия и Египет) представляват по-малко от една трета от общия брой. 

Що се отнася до Азия, делът на трите най-големи икономики по БВП (Китай, Япония, Индия) е по-малко от ¾ от общия брой, докато на двете най-големи развиващи се икономики в Азия (Китай и Индия) се падат близо 57% от общия брой на азиатските икономики. Ако към списъка се добави и Индонезия, делът на Китай, Индия и Индонезия в Азия е около 60 % от общия БВП на Азия. Заедно с Русия РИК (Русия, Индия, Китай) представляват около 60 % от общия БВП, формиран от Азия и Русия. По отношение на броя на населението делът на Китай и Индия в общия брой на Азия е близо 62 %, а заедно с Индонезия трите най-многолюдни азиатски икономики биха съставлявали около 68 %. 

Въпреки това нито един от горепосочените начини за разширяване или дори приемането на повечето от развиващите се икономики, които са изразили интерес да се присъединят към БРИКС, няма да реши напълно въпроса с представителството на страните от глобалния юг. 

Една от основните причини е Африка – дори трите водещи африкански икономики не представляват по-голямата част от БВП на конт

инента, а още по-малко – от дела на населението на Африка. На този етап пълноценно представителство на Африка в рамките на БРИКС може да бъде осъществено единствено от Африканския съюз в рамките на БРИКС+. 

Друг проблем е ASEAN – дори ако Индонезия се присъедини към БРИКС на някакъв етап в бъдеще, все още ще стои въпросът как да се изградят отношенията на БРИКС с други динамични и все по-важни играчи от ASEAN като Виетнам, Малайзия, Тайланд и Филипините. Същото се отнася и за системно важните икономики от GCC, които играят важна роля в балансирането на пазара на нефт и газ в световен мащаб. 

Това на свой ред означава, че освен формирането на втора вълна от големи икономики, които могат да допълнят ядрото на БРИКС или да формират друг слой на партньорство с БРИКС, трябва да има и слой за регионални блокове, в които членуват държави от БРИКС/БРИКС+. 

Това би отворило възможност за БРИКС да установи връзки за икономическо партньорство с по-голямата част от Глобалния юг – в този случай платформата BEAMS за регионалните договорености на Глобалния юг би могла да включва BIMSTEC, Евразийския икономически съюз, Африканския съюз, Меркосур и Шанхайската организация за сътрудничество. ASEAN би могъл да бъде все по-често част от този регионален кръг, включително в рамките на споразуменията за свободна търговия, които има с членовете на БРИКС като Китай и Индия.     

В крайна сметка дилемата “размер – представителство” за БРИКС се превръща в един от ключовите въпроси за нейното разширяване и дългосрочно развитие. Балансирането на размера/тежестта, от една страна, и покриването/представянето на основните региони на глобалния юг ще изисква някаква комбинация от регионалния формат БРИКС+ (който обединява регионалните договорености и организации на развиващите се страни) и добавянето на някои от тежките сили в ядрото/”партньорския кръг” на БРИКС. 

БРИКС като приобщаваща платформа

В дискусиите относно разширяването на БРИКС е важно да се разбере, че не става въпрос само за около 20 държави, които са изразили интерес да работят заедно с БРИКС – по-голямата част от общността на глобалния юг все повече се надява, че БРИКС ще се превърне в приобщаваща платформа, която ще установи връзки за сътрудничество в целия развиващ се свят. 

В това отношение е важно при планирането на разширяването си БРИКС да изпревари събитията и вместо просто да реагира на молбите за членство, да създаде дългосрочна приобщаваща рамка, която да може да предложи редица условия за сътрудничество на всяка развиваща се икономика от глобалния юг.

Една от ключовите теми, които ще бъдат обсъдени на срещата на върха на БРИКС в Южна Африка през 2023 г., ще бъде темата за разширяването на алианса.

След като близо 20 развиващи се страни изразиха интерес да се присъединят към редиците на БРИКС, сега в рамките на блока тече активна дискусия относно критериите, които да се прилагат при вземането на решение за условията на разширяването. 

Групата определя някои елементи на зависимост и насоки, които ще трябва да се вземат предвид при разработването на бъдещите траектории на разширяване на БРИКС.

Макар размерът и значението очевидно да са били важни за обединяването на блока, също така е било важно и представянето от всяка икономика на БРИКС в нейния собствен регион. 

В случая на Бразилия това е Латинска Америка, в случая на Китай – Източна Азия, Индия представлява Южна Азия, Русия представлява Северна Евразия, а Южна Африка представлява африканския континент. 

Ако този ключов принцип на представителство се следва и по-нататък, разширяването на блока ще трябва да даде приоритет на водещите икономики от онези региони, които все още не са представени от ядрото на БРИКС.

На този етап изглежда, че има два региона от глобалния юг, които все още не са намерили своето място в ядрото на БРИКС – това са Близкият изток и Югоизточна Азия. Най-големите икономики от тези региони, които са и членове на Г-20, са Саудитска Арабия и Индонезия – те са и най-големите представители на съответните регионални блокове – GCC и ASEAN. 

Подобно ограничено разширяване, включващо още две развиващи се икономики, по същество ще позволи на БРИКС да обхване всички основни подрегиони на глобалния юг, включително основните регионални интеграционни блокове на развиващия се свят. 

Проблемът е, че подобно разширяване би наклонило представителството на развиващите се страни в БРИКС още повече в полза на Азия – Азия би увеличила броя на членовете си до 5 държави, а Африка и Латинска Америка все още ще имат само по една държава в ядрото.

Възможно е да има и други условия, които биха могли да смекчат донякъде този дисбаланс – например “форматът на втората вълна” може да се основава на второ поколение БРИКС, напреднало от същите региони като ядрото на БРИКС – в случай че подборът на страните се основава на размера на БВП в PPP (паритет на покупателната способност), получената втора вълна (обозначена като PEAKS) може да включва Пакистан (Южна Азия), Египет (Африка), Аржентина (Латинска Америка), Казахстан (Евразия), Саудитска Арабия (Азия). 

Алтернативен вариант, основан на БВП по пазарни обменни курсове и включващ повече държави извън Азия, може да бъде обозначен като BEAMS и да включва Бангладеш (Южна Азия), Египет (Африка), Аржентина (Латинска Америка), Мексико (Латинска Америка) и Саудитска Арабия (Азия).

Но въпреки че дисбалансът между Азия и останалите страни от глобалния Юг може да бъде намален в някои от горепосочените формати, все още има усещане, че в дългосрочен план разширяването на БРИКС трябва да осигури по-голямо представителство на Африка и Латинска Америка. 

Един от начините да се проучи това място е да се разгледа делът на трите най-големи развиващи се икономики в Латинска Америка, Африка и Азия. В тези три региона на глобалния Юг Латинска Америка се характеризира с най-висока степен на концентрация – по отношение на БВП първите 3 икономики (Бразилия, Мексико и Аржентина) имат дял от над 80 % (над 60 % от населението), първите 4 икономики (заедно с Колумбия) надхвърлят 90 % (близо 70% от населението), докато първите две икономики (Бразилия и Мексико) представляват над 70 % от регионалния БВП и близо 54 % от регионалното население.

Африка е с най-ниска концентрация от трите региона на Глобалния юг – по отношение на БВП първите три икономики (Нигерия, Египет и Южна Африка) заемат 43 % от общия обем и само добавянето на Алжир позволява на групата да надхвърли границата от 50 %. Равнището на концентрация е значително по-ниско при населението – трите най-големи икономики (Нигерия, Етиопия и Египет) представляват по-малко от една трета от общия брой. 

Що се отнася до Азия, делът на трите най-големи икономики по БВП (Китай, Япония, Индия) е по-малко от ¾ от общия брой, докато на двете най-големи развиващи се икономики в Азия (Китай и Индия) се падат близо 57% от общия брой на азиатските икономики. Ако към списъка се добави и Индонезия, делът на Китай, Индия и Индонезия в Азия е около 60 % от общия БВП на Азия. Заедно с Русия РИК (Русия, Индия, Китай) представляват около 60 % от общия БВП, формиран от Азия и Русия. По отношение на броя на населението делът на Китай и Индия в общия брой на Азия е близо 62 %, а заедно с Индонезия трите най-многолюдни азиатски икономики биха съставлявали около 68 %. 

Представителство на страните

Въпреки това нито един от горепосочените начини за разширяване или дори приемането на повечето от развиващите се икономики, които са изразили интерес да се присъединят към БРИКС, няма да реши напълно въпроса с представителството на страните от глобалния юг. 

Една от основните причини е Африка – дори трите водещи африкански икономики не представляват по-голямата част от БВП на конт

инента, а още по-малко – от дела на населението на Африка. На този етап пълноценно представителство на Африка в рамките на БРИКС може да бъде осъществено единствено от Африканския съюз в рамките на БРИКС+. 

Друг проблем е ASEAN – дори ако Индонезия се присъедини към БРИКС на някакъв етап в бъдеще, все още ще стои въпросът как да се изградят отношенията на БРИКС с други динамични и все по-важни играчи от ASEAN като Виетнам, Малайзия, Тайланд и Филипините. Същото се отнася и за системно важните икономики от GCC, които играят важна роля в балансирането на пазара на нефт и газ в световен мащаб. 

Това на свой ред означава, че освен формирането на втора вълна от големи икономики, които могат да допълнят ядрото на БРИКС или да формират друг слой на партньорство с БРИКС, трябва да има и слой за регионални блокове, в които членуват държави от БРИКС/БРИКС+. 

Това би отворило възможност за БРИКС да установи връзки за икономическо партньорство с по-голямата част от Глобалния юг – в този случай платформата BEAMS за регионалните договорености на Глобалния юг би могла да включва BIMSTEC, Евразийския икономически съюз, Африканския съюз, Меркосур и Шанхайската организация за сътрудничество. ASEAN би могъл да бъде все по-често част от този регионален кръг, включително в рамките на споразуменията за свободна търговия, които има с членовете на БРИКС като Китай и Индия.     

В крайна сметка дилемата “размер – представителство” за БРИКС се превръща в един от ключовите въпроси за нейното разширяване и дългосрочно развитие. Балансирането на размера/тежестта, от една страна, и покриването/представянето на основните региони на глобалния юг ще изисква някаква комбинация от регионалния формат БРИКС+ (който обединява регионалните договорености и организации на развиващите се страни) и добавянето на някои от тежките сили в ядрото/”партньорския кръг” на БРИКС. 

В дискусиите относно разширяването на БРИКС е важно да се разбере, че не става въпрос само за около 20 държави, които са изразили интерес да работят заедно с БРИКС – по-голямата част от общността на глобалния юг все повече се надява, че БРИКС ще се превърне в приобщаваща платформа, която ще установи връзки за сътрудничество в целия развиващ се свят. 

В това отношение е важно при планирането на разширяването си БРИКС да изпревари събитията и вместо просто да реагира на молбите за членство, да създаде дългосрочна приобщаваща рамка, която да може да предложи редица условия за сътрудничество на всяка развиваща се икономика от глобалния юг.