БРИКС: Възможна ли е новата валута и ще проработи ли?

Правителствата от цял свят искат да се дистанцират от щатския долар и търсят алтернативна валута, която да използват в международната търговия.

Споразумението на Китай и Бразилия за търговия в собствени им валути

Миналия месец Китай и Бразилия подписаха споразумение за търговия в собствените им валути, с което изоставиха щатския долар като посредник.

Това означава, че огромна част от търговията ще се осъществява директно между страните, тъй като те ще обменят юани за реали и обратно.

По време на първото си официално посещение в Китай, новият президент на Бразилия призова страните от БРИКС да разработят своя собствена алтернативна валута за търговия.

Той заяви:

“Кой реши, че доларът е световната валута след изчезването на златния стандарт? Защо всички държави трябва да базират търговията си на долара? Защо не можем да използваме собствените си валути?”

Силата на щатския долар през последната година вдъхна много надежди на развиващите се пазари за намаляване на зависимостта от валутата и на икономическата чувствителност към лихвените проценти в САЩ.

Повишенията на американските лихвени проценти през изминалата година подчертаха как международните парични условия са обвързани с тези в щатите.

Притесненията относно господстващото положение на щатския долар

Освен това западните санкции срещу Русия след инвазията в Украйна доведоха до значителна загриженост за властта на САЩ и Европа в световната финансова система, което кара много развиващи се пазари да търсят икономически системи, независими от Запада.

Миналия месец Владимир Путин обяви, че БРИКС работи върху нова резервна валута, основана на кошница от валути за своите държави членки.

Руският външен министър също така заяви през януари, че въпросът ще бъде обсъден на предстоящата среща на върха през август, която ще се проведе в Южна Африка.

Reuters съобщи, че юанът бавно започва да се въззприема за международни плащания, което би могло да означава създаване на търговска система, паралелна на доминиращия щатски долар.

Приемане на юана за международни плащания

Според нови данни през март за първи път в историята повече трансгранични транзакции с Китай са били извършени в юани, отколкото в щатски долари. Аржентина също обяви, че редовно ще плаща в юани за китайски стоки.

Китай си постави за цел да увеличи дела на юана от 2.2% в световните плащания, без да отваря капиталовите си сметки и да позволява свободното движение на валута, което прави използването на доларът и еврото толкова удобно.

След налагането на санкциите миналата година Русия се превърна в четвъртия по големина център за търговия с юани извън Китай. Дялът на юана на руския валутен пазар скочи от 40% до 45%, като преди инвазията беше около 1%.

По данни на SWIFT дялът на юана в световното търговско финансиране се е увеличил до 4.5% през февруари от 1.3% преди две години.

Въпреки че това е значително увеличение, щатският долар все още представлява 84%.

От десетилетия се предсказва краят на щатския долар, но дискусията за глобална дедоларизация набра скорост миналата година след санкциите срещу Русия.

Високите лихвени проценти в САЩ наистина доведоха до засилване на долара и до затягане на финансовите условия за всяка държава, която взема заеми в щатски долари. Така или иначе това щеше да се случи в много държави, тъй като в световен мащаб се наблюдаваше инфлация след пандемията, така че лихвените проценти така или иначе щяха да се повишат в повечето страни.

Путин вдига най-много шум около валутния съюз на БРИКС – той цели да покаже уважение към Китай и да подкопае САЩ и Европа, но подобни дискусии се чуват и в страни като Бразилия и Аржентина.

---

ПРОЧЕТИ ОЩЕ: Биткойн: Тези две нива са критични за посоката на цената

---

Золтан Позар, бивш служител на Фед и Министерството на финансите на САЩ и настоящ ръководител на отдела за краткосрочни лихвени стратегии в Credit Suisse, твърди, че може би наблюдаваме първите промени към многополюсен свят и деглобализация.

Потенциална промяна към многополюсен свят и деглобализация

Терминът БРИКС е въведен през 2001 г. – първоначално беше БРИК, но през 2010 г. към алианса се присъедини Южна Африка.

Между страните от БРИКС няма особена връзка, освен споменаванията в “Bulding Better Global Economic BRICs” – доклад на икономиста от Goldman Sachs Джим О’Нийл, публикуван през 2001 г.

Русия, Южна Африка и Бразилия са меко казано засенчени в рамките на групата от Китай и Индия. Китай формира 72% от БВП на групата, 80% от нейния растеж и по-голямата част от външния й излишък.

Даниел Макдауъл от университета в Сиракуза твърди, че традиционното “правило” за централните банки е, че те трябва да разполагат с достатъчно валутни резерви, за да покрият около три месеца от вноса на страната или всички краткосрочни дългове.

В този смисъл тези резерви служат като фонд “за черни дни”, за да се гарантира, че икономиката все още може да търгува и да избегне фалит в случай на криза.

През последните 20 години централните банки увеличават резервите си над тази граница. След като резервите станат по-големи, както се случва, централните банкери започват да мислят за тях като за портфейл, в който искат сигурни ликвидни инвестиции и се стремят да поддържат разнообразен портфейл.

Това оптимизира и стабилизира възвръщаемостта с течение на времето.

Според него не бива да е изненадващо, че дялът на резервите в щатски долари намалява в период, в който адекватността на резервите се подобрява. Това не означава липса на доверие в долара. Означава, че централните банки са по-разкрепостени, отколкото преди 20 години – инвестиционните им решения отразяват различни съображения.

Диверсификация и дедоларизация на чуждестранните резерви

Китай започна да намалява дела на долара в чуждестранните си резерви през 2005 г., а диверсификацията на страната от долара е повече или по-малко завършена около 2011/2012 г.

Заслужава да се отбележи, че Русия диверсифицира и дедоларизира резервите си след първите санкции през 2014 г. Това не се оказа удачно за тях, тъй като след инвазията в Украйна Европа замрази повече резерви, отколкото САЩ някога са замразявали. Те все пак държаха златни резерви, така че това не беше толкова голям проблем.

Доларът е най-използваната валута в международната търговия, тъй като САЩ имат най-дълбоките и гъвкави финансови пазари, най-ясното и прозрачно корпоративно управление и, въпреки неотдавнашните санкции, най-ниската степен на дискриминация между местни жители и чужденци.

За да може друга валута да се конкурира с щатския долар, родната ѝ икономика трябва да осигури подобни условия – не са много държавите обаче, които отговарят на този стандарт.

---

НЕ ИЗПУСКАЙ: Най-добрите ICO-та през май 2023

---

Доларът не се използва, защото Америка го налага, а защото много големи икономики имат постоянни търговски излишъци (продават повече стоки, отколкото купуват). Икономиките с излишъци трябва да купуват чуждестранни активи в замяна на своите излишъци.

Страните използват валутата, която получават от износа на стоки, за да внасят или съхраняват тази валута във финансови активи.

САЩ са единствената голяма икономика, която е готова да генерира дефицити, за да погълне излишъците, генерирани от други големи икономики.

Икономики с излишъци, които инвестират в чуждестранни активи и стоки

Теоретично икономики с излишъци като Китай биха могли да купуват активи на други големи икономики като Европейския съюз и Япония, но тези икономики имат постоянни излишъци и са нетни купувачи на активи в чужбина.

Ако Китай придобие големи резерви в евро вместо в долари, ЕЦБ ще трябва да се погрижи за достатъчно поскъпване на международната стойност на еврото, за да подкопае експортния си сектор и да принуди икономиката да работи на дефицит, или да натрупа равностойно количество чуждестранни резерви, за да неутрализира нетното въздействие на китайските притоци.

Това означава, че по-големите китайски покупки на европейски резерви ще бъдат съпроводени с по-големи европейски покупки на чуждестранни резерви, което неизбежно ще доведе до купуване на долари.

Вместо да купуват валутни активи, държавите с излишъци като Китай биха ли могли да купуват суровини. За съжаление обаче това може да се окаже проблематично. Държави като Русия, Венецуела, Саудитска Арабия и Бразилия са предимно износители на суровини.

Те ще купуват стокови резерви най-много, когато икономиките им са в подем и цените на стоките са високи и най-вероятно ще продават стоковите си резерви, когато икономиките им изпитват затруднения и цените са ниски.

Това би засилило нестабилността на цените на суровините, което би навредило на икономиките им. Най-лошото е, че резервите им ще бъдат най-ценни, когато имат най-малка нужда от тях и най-малко ценни, когато имат най-голяма нужда от тях.

Китай е най-големият вносител на суровини в света. Ето защо тази ситуация звучи така, сякаш би могла да им бъде полезна. Все пак икономическите резултати на Китай са свързани и с цените на суровините по същия начин, както при износителите на суровини, само че с обърната посока на причинно-следствената връзка.

---

ПРОЧЕТИ ОЩЕ: Биткойн: Тези две нива са критични за посоката на цената

---

Бумът на китайската икономика би бил ситуация, в която Китай така или иначе купува много стоки, което води до повишаване на цените, а забавянето на китайската икономика би било ситуация, в която има ниско търсене на стоки и следователно по-ниски цени.

Това означава, че Китай ще купува на високи цени и ще продава на ниски.

Може ли юанът да се използва като резервна валута за света или дори за страните от БРИКС?

Понастоящем Китай има двойна валутна система, за да регулира обменния курс на парите си и да поддържа контрол върху чуждестранните инвестиции. Китайският ренминби се използва за вътрешни транзакции в рамките на континентален Китай, докато юанът се използва за международни транзакции извън континентален Китай.

Тази система позволява на Китайската народна банка да спира чуждестранните инвеститори да прехвърлят пари в Китай и да спира китайските граждани да инвестират парите си в чужбина.

За да се превърне в резервна валута за останалата част от света, Китай ще трябва да се откаже от контрола върху капиталовата си сметка, позволявайки на чужденците неограничено да влизат или излизат от китайските финансови пазари според нуждите си. При отворена капиталова сметка входящите и изходящите потоци ще се определят от чуждестранни, а не от вътрешни съображения.

Ако Китай има резервна валута, ще бъде невъзможно да реализира излишъци по сегашния начин.

Тъй като Китай изнася повече, отколкото внася, икономиката на страната е много по-уязвима от колебанията на валутните курсове, отколкото САЩ. Бързото укрепване на валутата би нанесло по-големи щети на китайската икономика, отколкото еквивалентно укрепване на щатския долар за САЩ, особено защото растежът на Китай зависи от търговския му дисбаланс, докато при САЩ това не е така.

Ролята на щатския долар като резервна валута

Майкъл Петис от Пекинския университет твърди, че макар и да е възможно доларът да спре да играе ролята на световна резервна валута, подобна промяна би променила структурата на световната търговия, тъй като означава, че САЩ вече няма да играят ексклузивната роля, която имат за преодоляване на дисбалансите в световното търсене.

Той твърди, че ролята на Съединените щати не се състои само в това, че те имат дефицити. С течение на времето нейната роля е била да балансира това, което прави останалата част от света.

Той посочва, че до 70-те години на ХХ в., когато светът се възстановяваше от двете световни войни, имаше нужда от спестявания и САЩ се съобразяват с това, поддържайки големи и постоянни излишъци.

Едва след като светът се възстанови значително и започна да се интересува повече от придобиване на търсене и съхраняване на излишните спестявания, САЩ започнаха да задоволяват тези нужди, като поддържаха големи постоянни дефицити.

Да предположим, че САЩ престанат да балансират търговските дейности на останалия свят. В този случай не е очевидно, че Китай или друга голяма икономика би поела тази роля, тъй като това би означавало да трансформира икономиката си, да изостави администрираната финансова система в полза на пазарната и да се откаже от контрола върху капиталовата и текущата си сметка.

---

НЕ ИЗПУСКАЙ: Срещата на Фед идва: Какво да очакваме?

---

Икономическата цена на доларовата доминация на Америка

Теоретично Китай би могъл да направи това, но понастоящем то изглежда много малко вероятно.

През 1960 г. френският министър на финансите описва господството на долара в международната търговия като прекомерна привилегия.

В повечето държави, които се оплакват от доминацията на долара, е въведен капиталов контрол. Целта на капиталовият контрол е както да се попречи на чужденците да купуват местни държавни облигации, така и да се попречи на капиталите да напускат страната.

Повечето държави специално избягват да предоставят валутата си като резервна валута, тъй като не искат тази прекомерна привилегия.

Не е задължително САЩ да имат огромна полза от настоящата ситуация. Американските работници, фермери, производители и малки предприятия плащат значителна икономическа цена, тъй като производството се премества в чужбина, в страните с излишъци.

Въпреки всички брътвежи на политиците от цял свят, за момента не изглежда, че резервната валута на БРИКС ще се появи скоро.

Миналата седмица Пол Макнамара от GAM заяви пред FT, че Русия и страните износителки на енергия от Персийския залив може би ще искат да натрупат суверенни фондове за “черни дни” далеч от САЩ.

Каква е алтернативата?

Но алтернативата на САЩ не е диверсифицирана група от развиващи се страни. Тя е по същество една държава – Китай.

Ясно е, че Китай не желае да се откаже от контрола, от който би трябвало да се откаже, за да превърне юана в резервна валута, дори за страните от БРИКС. Не е очевидно, че Индия би искала да предостави властта на Китай, а не на САЩ, тъй като Индия и Китай нямат толкова добри настоящи отношения. 

Смята се, че търсейки валута, която да се противопостави на щатския долар, членовете на блока с изключение на Китай просто биха увеличили и без това значителната си зависимост от Пекин.

Заключение

Понастоящем освен Бразилия, Русия, Китай, Индия и Южна Африка още 19 държави искат да се присъединят към алианса БРИКС. Тези страни търсят алтернатива на долара и идеята на БРИКС за нова валута изглежда е това, което те търсят.

Агенция Bloomberg съобщи, че в момента страните от Г-7 допринасят за около 27.8% от световната икономика, докато БРИКС ще съставлява 35%.

Ако арабските държави, които проявяват интерес да се присъединят към БРИКС го направят, това би могло да измести световния финансов ред към развиващите се източни страни, далеч от западните държави, което потенциално би довело до намаляване на статута на щатския долар.

Това може да има сериозни последици за световната икономика, особено ако САЩ не успеят да намерят нови начини за финансиране на дефицита си.

Въпреки това, както споменахме, тази глобална промяна към нова финансова структура засега изглежда малко вероятна.