Бъдещето на ICO: В ръцете на регулаторите или иноваторите?

Какво е бъдещето на ICO, когато гледаме към 12-месечен хоризонт?

Точно както криптовалутите, базирани на биткойн и блокчейн, оспорват нашите традиционни възгледи за парите и движенията им, ICO проектите трябва да ни накарат да поставим под въпрос три добре застъпени сектора: рисков капитал, публични финанси и предприемачество.

Регулаторните въпроси

За всеки от тези три сектора, ICO са се сблъскали с промяната, но най-критичната фрикция идва от регулаторите. Ако те продължават да възприемат ICO като нищо повече от предлагане на ценни книжа, тази позиция представлява реална заплаха за еманципацията на ICO пазара. Необходимата еманципация не е толкова количествен вид (брой ICO и събрани суми), а по-скоро от качествен характер (т.е. отразяващ иновативните приложения на токените, които дават възможност на компаниите да ги вграждат в своите бизнес модели).

Преди няколко месеца, чрез изказване на един от нейните комисари, Комисията за ценни книжа на САЩ (SEC) даде надежда за жизнеспособността на токените. Когато мрежата, на която функциониращия токен е достатъчно децентрализиранa, SEC заяви, че основната монета не е ценна книга, тъй като съществуващият режим на “Закона за ценните книжа в САЩ” добавя малко значение поради липсата на централни участници.

Но няма смисъл да се радваме на това изявление, защото SEC не предлага начин за достигане до този етап, освен да започне да създава токени като ценни книжа.

Към днешна дата SEC има публично признати само два такива токена, които не са ценни книжа: биткойн и етериум . Макар да е положително развитие, това оставя огромен облак от съмнения и несигурност по отношение на многото други токени, които заслужават подобно признание.

Реално, само децентрализацията не е достатъчна отметка за регулаторно отношение към Лесе-фер. Отчитайки позицията на SEC, някои емитенти на монети се отклоняват от пътя си за да намалят ролята си на “централен участник” и да останат в тази “класификационна кутия”. Тъжната част е, че преждевременно децентрализираното управление всъщност може повече да навреди на правилното управление на дадена технология, отколкото да се възползва от нея. Проектите, които все още са в етап на развитие, могат да се разграничат и да загубят ефективността на напредъка, когато не се управляват централно.

Действителното използване на токени от реални потребители вероятно е по-подходящо за означаване на ролята на монетата (че тя не е ценна книга), независимо дали управлението е централно или не. Самият аспект на децентрализация на мрежата е основния фактор, за това защо да осакатяваме твърде рано онези, които се опитват да приложат децентрализация?

Всеки токен в крайна сметка е валута.

Може да бъде спечелен чрез копаене, потвърждаване на сделка или извършване на някаква човешка работа, или споделяне на данни и може да бъде изразходван в съответствие с разнообразни услуги както от технически, така и от нетехнически характер. Следователно монетите са ефективно средство за обмен на услуги между потребителите и разработчиците.

Обещание за иновации

Какви са залозите тук? Нищо по-малко от ролята на токена като ключов иновационен модел за блокчейн икономиката.

Монетата като децентрализирана функционалност е по същество необходимост, но не всички токени могат да бъдат създадени като ценни книжа. Би било катастрофално за блокчейн индустрията, ако маркираме функционалните (utility) токени като ценни книжа, когато намерението за основна собственост е за употреба, а не за печалба. Етикетирането на токена като ценна книга при зараждането му или дори по време на развитието на продуктовия пазар ограничава движенията им, особено усилията за поставянето им в ръцете на потребителите и разработчиците, които искат да ги използват.

Това може да убие иновациите, които се опитват да експериментират с функционалността на токените.

Вървейки по пътя на ценните книжа, да се избегне регулаторния контрол, е като да се “криете под скала”. Да, можете да сте регулаторно съвместими, но вашия токен все още трябва да докаже своята полезност, да придобие адаптация и да има защитен бизнес модел. Ако не го направите, потребителите, които са ви последвали, все още могат да загубят много пари.

Така че спазването на изискванията не е гарантирана защита на потребителите.

Може да има многобройни подходи за защита на потребителите, само ако има желание да бъдем отворени и достатъчно търпеливи, за да позволим на моделите да покажат полезността си. Иновациите са ограничени, когато са поставени в рамките на един и същ набор от регулаторни граници, създадени преди много технологични поколения.

Точно както “Законът за ценните книжа” е адаптиран към онлайн търговията, то трябва да се направи същото и да се подчини да приеме реалностите на новата парадигма на блокчейн.

Пораждането на алтернативна система за финансиране е сложен процес и отнема няколко повторения, включително практически тестове и грешни стъпки за регулаторите.

Китай биха могли да навредят на този вид събиране не средства, или могат да им позволят да просперират, като не се намесват, а наблюдават резултатите и притока, без да се занимават с производството, стига това, което излиза да е ценно, новаторско, законосъобразно, етично и реално.

Ако всички токени бяха означени като ценни книжа, тогава потребителите не биха могли лесно да ги използват, а това би било трагедия. Това е екзистенциална позиция за бъдещето на ICO и е сложно обвързана с класификацията на токените като нов клас активи, поради присъщите му нови свойства.

Разбира се, не разполагаме с толкова много примери за токени, които се използват като широкомащабна функционалност, но щом ги имаме, ще погледнем назад и ще се учудим, как се борихме с тенденцията.

Дългосрочните перспективи на криптовалутите в САЩ са добри, но краткосрочните до средносрочните може да не са.

Смята се, че 2019 ще бъде годината, в която SEC и блокчейн индустрията ще се сблъскат. Новаторската технология ще оспори свръхконсервативната позиция на SEC за “Закона за ценните книжа”, доколкото те се прилагат към добрите ICO и случаи на употреба на токени.

Регулаторите може да се окаже, че ще управляват бъдещето на ICO, но ние не трябва да им позволяваме. Регулаторите трябва да реагират на иновациите и да не ги задушават, преди да се родят. Те трябва да следват пазара, а не да отправят предупредителни изстрели.

Нека се надяваме, че предприемачите и индустрията, която те представляват, са водещите чрез примера и показват пътя към бъдещето на ICO и иновативните модели на токени, които създават.