Тъй като глобалната парична система преминава през период на трансформация, световната финансова общност все повече признава нейните предимства и недостатъци.
Макар че все повече се признават ограниченията на долароцентричната система, възникват опасения относно прекомерната фрагментация, ако в международните трансакции се използват повече национални валути.
За да се избегнат крайностите на свръхцентрализацията и прекомерната фрагментация, има ли среден вариант, който може да създаде разнообразна, но стабилна и надеждна международна парична система?
Един от подходите за предвиждане на потенциалните пътища за трансформиране на международната парична система е чрез разглеждане на нейното демонополизиране от доминиращата роля на щатския долар. Изглежда, че се очертават няколко сценария:
Важно е да се отбележи, че всеки от тези сценарии, отклоняващи се от сегашната доминация на долара, има своите ограничения. Появата на нови регионални валути вероятно ще отнеме време и може да не е краткосрочен вариант.
Фрагментираният свят с множество резервни валути едва ли ще бъде устойчив, тъй като валутите с по-малък дял в световната икономика едва ли ще получат резервен статут. Прекомерната фрагментация може да доведе до по-високи разходи по трансакциите и до по-несигурна и утежнена бизнес среда. Сценарият за „възход на юана“ също е проблемен, тъй като може да доведе до преминаване от зависимост от долара към по-голяма зависимост от юана, без да предостави достатъчно възможности за развиващите се пазари.
Трансформацията на световната парична система ще зависи от икономическия баланс на силите в световната икономика.
Въпреки тези предизвикателства с отслабването на „прекомерната привилегия“ на долара се очаква делът му в световните международни резерви да намалее, което отразява новите политически и икономически реалности. В дългосрочен план пазарната структура на световните резервни валути вероятно ще се определя от фундаменталните икономически показатели на държавите, като например дела им в световния БВП, износа/вноса и инвестиционните потоци.
Страните могат да изберат да държат определена валута в резервите си, ако тя представлява значителна част от техните търговски и инвестиционни трансакции, което показва, че икономическата тежест и размерът имат значение на пазара на резервни валути.
Ако делът на националните валути в световните резерви съответства на дяловете на съответните държави в световния БВП или в търговията, вероятен резултат е намаляване на дела на щатския долар в резервите от близо 60% на около 25-30% (или дори по-малко, ако делът на САЩ в световния БВП намалее), докато делът на китайския юан може да нарасне от по-малко от 3% на над 10%.
Останалите 20-25% от дедоларизацията на световните резерви може да облагодетелстват в по-малка степен еврото и другите резервни валути на развитите страни. Златото и СПТ на МВФ също биха могли да придобият по-голяма значимост.
Освен това регионалните и трансрегионалните валути от глобалния Юг могат да намерят място като водещи резервни активи, ако икономическата тежест на страните членки, подкрепящи тези валути, е значителна. Това би могло да доведе до превръщането на регионалните валути в основни резервни активи на централните банки по света.
Като цяло декомпозицията на дяловете на резервните валути в световната икономика предполага „олигополистичен“ сценарий, характеризиращ се с мирно съжителство между западните резервни валути като долара и еврото, наред с новите резервни валути, произхождащи от глобалния Юг.
Тези нови валути, включително юанът и регионалните валути, които преодоляват ефекта на фрагментация, могат да изиграят решаваща роля за стимулиране на глобалната дедоларизация на резервите.
Ролята на валутните кошници, като например тази на БРИКС – широко наричана R5/R5+ (всички валути на БРИКС започват с буквата „Р“) – може да се окаже решаваща за катализиране на процеса на глобална дедоларизация на резервите.
Такъв сценарий, свързан с появата на нови алтернативни валутни резерви от развиващите се страни, вероятно ще постигне и най-висока степен на дедоларизация в сравнение с другите сценарии, посочени по-рано.
Най-вероятно високата степен на фрагментация при използването на националните валути в международните трансакции ще остави позицията на долара до голяма степен неоспорима. Възможно е юанът да постигне малко по-голям напредък, въпреки че евентуален дуопол би оставил позицията на юана подложена на натиск от страна на САЩ и Запада в по-широк смисъл.
Малко вероятно е юанът сам по себе си да промени качествено паричната система – той се нуждае от други държави и валутни съюзи, които да „разчупят леда“.
Следователно изглежда, че пробивът в дедоларизацията може да дойде само от комбинация от регионални валути или платформа, която обединява най-големите развиващи се пазари, като например R5+ на БРИКС.
След хакерската атака срещу Bybit на 21 февруари борсата успя да възстанови значителна част от резервите си в Етериум, като се върна до почти половината от нивата си преди атаката.
Тимъти Стебинг, директор на Фондация Dogecoin, наскоро сподели вълнуващи идеи за плановете за разширяване на глобалния прием на DOGE.
Arkham Intelligence, компания за крипто обмен и анализи, разширява услугите си и включва спот търговия с криптовалути, която ще стартира в 17 американски щата на 1 март.
Чанпен Джао (CZ), основател на Binance, наскоро се обърна към криптовалутната общност за насоки как да разпредели над $1 милион, натрупани в адрес на портфейл за дарения, който някога е използвал.