Валутата на БРИКС, долара или юана – кое ще надделее?

Тъй като глобалната парична система преминава през период на трансформация, световната финансова общност все повече признава нейните предимства и недостатъци.

Макар че все повече се признават ограниченията на долароцентричната система, възникват опасения относно прекомерната фрагментация, ако в международните трансакции се използват повече национални валути.

Сценарии за преобразуване на международната парична система

За да се избегнат крайностите на свръхцентрализацията и прекомерната фрагментация, има ли среден вариант, който може да създаде разнообразна, но стабилна и надеждна международна парична система?

Един от подходите за предвиждане на потенциалните пътища за трансформиране на международната парична система е чрез разглеждане на нейното демонополизиране от доминиращата роля на щатския долар. Изглежда, че се очертават няколко сценария:

• Продължаващ монопол на долара: Доларът остава в центъра, като юанът има ограничен успех в оспорването на неговата хегемония.
• Дуопол на долара и юана: Юанът печели позиции, предимно в глобалния Юг, което води до значително отдръпване от долара.
• Фрагментирана система от национални валути (конкурентен сценарий): Отслабването на монопола на долара води до прекомерна фрагментация, при която широко се използват различни национални валути.
• Регионални валути (олигопол): Регионалните валути, включително резервната валута на БРИКС, допълват долара и юана като потенциални резервни валути.

Важно е да се отбележи, че всеки от тези сценарии, отклоняващи се от сегашната доминация на долара, има своите ограничения. Появата на нови регионални валути вероятно ще отнеме време и може да не е краткосрочен вариант.

Предизвикателства и ограничения на отклонението от доминиращата позиция на долара

Фрагментираният свят с множество резервни валути едва ли ще бъде устойчив, тъй като валутите с по-малък дял в световната икономика едва ли ще получат резервен статут. Прекомерната фрагментация може да доведе до по-високи разходи по трансакциите и до по-несигурна и утежнена бизнес среда. Сценарият за „възход на юана“ също е проблемен, тъй като може да доведе до преминаване от зависимост от долара към по-голяма зависимост от юана, без да предостави достатъчно възможности за развиващите се пазари.

Трансформацията на световната парична система ще зависи от икономическия баланс на силите в световната икономика.

Въпреки тези предизвикателства с отслабването на „прекомерната привилегия“ на долара се очаква делът му в световните международни резерви да намалее, което отразява новите политически и икономически реалности. В дългосрочен план пазарната структура на световните резервни валути вероятно ще се определя от фундаменталните икономически показатели на държавите, като например дела им в световния БВП, износа/вноса и инвестиционните потоци.

Страните могат да изберат да държат определена валута в резервите си, ако тя представлява значителна част от техните търговски и инвестиционни трансакции, което показва, че икономическата тежест и размерът имат значение на пазара на резервни валути.

Мирно съжителство на резервните валути на Запада и на страните от глобалния Юг

Ако делът на националните валути в световните резерви съответства на дяловете на съответните държави в световния БВП или в търговията, вероятен резултат е намаляване на дела на щатския долар в резервите от близо 60% на около 25-30% (или дори по-малко, ако делът на САЩ в световния БВП намалее), докато делът на китайския юан може да нарасне от по-малко от 3% на над 10%.

Останалите 20-25% от дедоларизацията на световните резерви може да облагодетелстват в по-малка степен еврото и другите резервни валути на развитите страни. Златото и СПТ на МВФ също биха могли да придобият по-голяма значимост.

Освен това регионалните и трансрегионалните валути от глобалния Юг могат да намерят място като водещи резервни активи, ако икономическата тежест на страните членки, подкрепящи тези валути, е значителна. Това би могло да доведе до превръщането на регионалните валути в основни резервни активи на централните банки по света.

Като цяло декомпозицията на дяловете на резервните валути в световната икономика предполага „олигополистичен“ сценарий, характеризиращ се с мирно съжителство между западните резервни валути като долара и еврото, наред с новите резервни валути, произхождащи от глобалния Юг.

Тези нови валути, включително юанът и регионалните валути, които преодоляват ефекта на фрагментация, могат да изиграят решаваща роля за стимулиране на глобалната дедоларизация на резервите.

БРИКС и пробивът в дедоларизацията

Ролята на валутните кошници, като например тази на БРИКС – широко наричана R5/R5+ (всички валути на БРИКС започват с буквата „Р“) – може да се окаже решаваща за катализиране на процеса на глобална дедоларизация на резервите.

Такъв сценарий, свързан с появата на нови алтернативни валутни резерви от развиващите се страни, вероятно ще постигне и най-висока степен на дедоларизация в сравнение с другите сценарии, посочени по-рано.

Най-вероятно високата степен на фрагментация при използването на националните валути в международните трансакции ще остави позицията на долара до голяма степен неоспорима. Възможно е юанът да постигне малко по-голям напредък, въпреки че евентуален дуопол би оставил позицията на юана подложена на натиск от страна на САЩ и Запада в по-широк смисъл.

Малко вероятно е юанът сам по себе си да промени качествено паричната система – той се нуждае от други държави и валутни съюзи, които да „разчупят леда“.

Следователно изглежда, че пробивът в дедоларизацията може да дойде само от комбинация от регионални валути или платформа, която обединява най-големите развиващи се пазари, като например R5+ на БРИКС.