Според последния доклад на Базелския комитет глобалната банкова експозиция към криптовалути възлиза на 0.01%, тъй като 19-те най-големи финансови институции притежават криптовалути на стойност 9.4 милиарда евро, което се равнява на 0.14% експозиция.
В доклада са взети данни за криптоактивите от шестнадесет банки от Група 1 и три банки от Група 2. Десет от тези банки бяха от Северна и Южна Америка, седем – от Европа, а останалите две – от останалата част на света.
Като се има предвид размерът и нивото на експанзия на тези финансови институции, докладът изчислява, че глобалната крипто експозиция ще се окаже около 0.01% след включването на банките от Група 3.
При това положение докладът отчита и експоненциалния темп на растеж на криптовалутите и ни напомня, че е трудно да се оцени реалното ниво на експозиция. В него се посочва:
Тъй като пазарът на криптоактиви се развива бързо, много е трудно да се установи дали някои банки са подценили или надценили своите експозиции към [криптовалути] и доколко последователно са прилагали един и същ подход при класифицирането на всички експозиции.
Криптоактивите, принадлежащи на десетте американски банки, съставляват около една трета от общия размер от 9.4 милиарда евро. Разпределението между тези банки също не е равномерно.
Две институции съставляват повече от половината от общата експозиция към крипто, а четири – около 40%. Останалите 10% се разпределят между 13 банки.
Според данните Биткойн (BTC) и Етериум (ETH) са активите, които се държат в най-голям обем. Сред всички 19 институции експозицията към Биткойн е 31%, докато тази към Етериум е 22%. Токените, които имат Биткойн или Етериум като базови активи, следват като трети и четвърти по обем от държани активи. Токените, базирани на Биткойн, са 25%, докато тези, базирани на Етериум, са 10%.
НЕ ИЗПУСКАЙ: Марк Кюбан за новите перспективи в крипто
Когато количеството на Биткойн и токените, базирани на BTC, се изчислява заедно, експозицията към актива възлиза на 56.1%, докато тази към Етериум е 32.8%.
Останалите 10% се разпределят между други монети. XRP следва с 2%, докато Cardano (ADA) и Solana (SOL) са на четвърто и пето място с по 1%. Лайткойн (LTC) и Stellar (XLM) се нареждат на шесто и седмо място с по 0.4%.
Банките също така съобщиха, че са държали USD Coin (USDC) в по-малки количества, които не са включени в горните графики.
Що се отнася до функциите, свързани с криптовалутите, които участващите банки предлагат, на първите три места се нареждат държането и отпускането на заеми, маркет-мейкинг и попечителските/застрахователните услуги.
ПРОЧЕТИ ОЩЕ: Биткойн: Обемът на търговия скача до 3-месечен връх
Сред трите най-доминиращата функция е тази за портфейли, попечителство, застраховане и сходни услуги, които съставляват 50.2%.
Услугите за клиринг, обслужване на клиенти и маркет мейкинг се наредиха на второ място с 45.7%. В тази категория попадат всички дейности по търговия с клиентски сметки, клиринг на криптодеривати и фючърси, ICO и емитиране на ценни книжа с базови криптоактиви.
И накрая се нарежда държането и инвестирането в криптоактиви, отпускането на заеми на юридически лица и емитирането на криптовалути, обезпечени с активи в баланса на банката, с 4.2%.
Златото преживява рязък ръст на бичите настроения, тъй като цените му се покачват на графиките през април 2024 г. Само в сряда цената на златото се повиши с близо 18 пункта, което представляваше увеличение от 0.75% в рамките на 24 часа.
Международният валутен фонд (МВФ) призова правителствата на САЩ и Китай да предприемат действия за справяне с рязкото увеличаване на дълговете си, като предупреди за потенциални дълбоки последици за световната икономика и лихвените проценти, плащани от други държави.
Нагласите на инвеститорите се промениха, тъй като несигурността хвърля сянка върху пазара на акции, което е сигнал за отклонение от оптимизма, характерен за последните месеци.
Най-големият световен банков регулатор Пабло Ернандес де Кос, управител на Банката на Испания и председател на международния Базелски комитет по банков надзор, подчерта, че банките трябва активно да се справят с рисковете, свързани с използването на изкуствения интелект (AI) и машинното обучение (ML) в дейността си.