България с първи законопроект за крипто активите

Комисията за финансов надзор (КФН) се очаква да има водеща роля в новия Закон за пазарите на крипто активи, който бе публикуван за обществено обсъждане от Министерския съвет.

Проектът, съставен от Министерството на финансите, цели да внедри разпоредбите, приети от Европейския съюз през миналата година чрез Регламента за пазарите на крипто активи (MiCA).

Едно от решенията е да не се създава отделен държавен регулатор за крипто активи, като то е мотивирано от по-ниските разходи, свързани с включването на ново звено в рамките на КФН, както и от възможността да се използва вече съществуващата административна инфраструктура на комисията.

Създателите на законопроекта подчертават, че поради известни прилики между MiCA и съществуващите процеси по Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК) и Закона за пазарите на финансови инструменти (ЗПФИ), ще бъдат ползвани едни от най-добрите интегрирани практики ви те ще осигурят необходимата приемственост при изпълнението на надзорните функции на органа.

БНБ и Европейската централна банка са органите, отговарящи за издаването и отнемането на лицензи на кредитни институции, които извършват криптовалутни дейности.

КФН отговаря за лицензирането, наблюдението за спазване на правилата, налагането на санкции и отнемането на лицензи на издатели на – стабилни монети, крипто активи, платформи за търговия с криптовалути и доставчици на услуги в този сектор.

Регулаторът трябва да получи така наречената „Бяла книга“ за даден крипто актив, съдържаща подробна информация за издателя, посредника  или лицето, желаещо да бъде допуснато до търговията, проекта, който ще се реализира с набрания капитал, публичното предлагане на крипто активитe, свързаните права и задължения, използваната технология, както и съпътстващите рискове.

Що се отнася до лицензирането, предвижда се възможност за отказ от страна на комисията, ако тя не вземе решение по подадено заявление в рамките на 6 месеца.

По смисъла на закона и на европейския регламент, емитентите на токени, обезпечени с активи, трябва да разполагат с капитал, чиято стойност е не по-малка от €350,000, 2% от средния размер на резервите в активи или една четвърт от постоянните общи разходи за предходната година.

Членовете на ръководните органи на доставчиците на услуги за крипто активи трябва да не са осъждани за умишлени престъпления, да не са били санкционирани за определен кръг нарушения в различни срокове назад във времето, да нямат забрана за извършване на материалноотговорни дейности и да не са били част от управлението на компании, които са фалирали или са загубили лиценза си от БНБ или КФН.

Притежатели, потребителите на услуги за крипто активи, както и други заинтересовани лица, включително потребителски сдружения, могат да подават жалби и сигнали до КФН за нарушения на новия закон. В зависимост от нарушението санкциите варират от 1,000 лв. до 60 милиона лева. или процент от оборота при установени пазарни манипулации. Предвижда се общественото обсъждане да продължи до 20 септември.