БРИКС срещу НАТО: Прилики и разлики

В тази статия ще сравним две големи групи държави - една, която съществува от повече от 70 години и една, която в момента набира скорост.

Въпросните съюзи са НАТО и БРИКС. Нека разгледаме какво представлява всяка група и как се сравняват помежду си.

Какво представлява НАТО

Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО), известна още като Северноатлантически алианс, е междуправителствен военен съюз, включващ 31 държави членки, състоящ се от 29 европейски държави и две северноамерикански държави. Създаден е след Втората световна война чрез подписването на Северноатлантическия договор на 4 април 1949 г. във Вашингтон, окръг Колумбия.

Главната централа на НАТО се намира в Брюксел, Белгия, а военният ѝ щаб – близо до Монс, Белгия. Алиансът се е съсредоточил върху разполагането на своите сили за реагиране на НАТО в Източна Европа. Обединените въоръжени сили на всички членове на НАТО възлизат на приблизително 3.5 милиона души личен състав. Към 2022 г. техните колективни военни разходи представляват около 55% от глобалния номинален общ размер. Освен това страните членки са поели ангажимент до 2024 г. да достигнат или поддържат цел за разходи за отбрана в размер на поне два процента от съответните им БВП.

Членове на НАТО

Първоначално състояща се от дванадесет членове-основатели, съюзът НАТО се разшири девет пъти след създаването си. Съвсем наскоро Финландия се присъедини към алианса на 4 април 2023 г., което съвпадна със 74-ата годишнина от създаването на НАТО. Молбата на Швеция за членство беше приета през юни 2022 г. и се очаква тя да стане 32-ят член в очакване на ратификацията на Протокола за присъединяване от страна на съществуващите членове. НАТО също така прие Босна, Херцеговина, Грузия и Украйна като кандидат-членки.

Разширяването на НАТО предизвика напрежение с Русия – страна, която не е член на НАТО, но участва в програмата на НАТО “Партньорство за мир” заедно с още двадесет държави. Също така oще деветнадесет държави участват в институционализирани програми за диалог с НАТО.

В момента в НАТО членуват 31 държави. Освен дванадесетте страни основателки, по време на Студената война се присъединяват четири нови членки: Гърция и Турция през 1952 г., Западна Германия през 1955 г. и Испания през 1982 г. След обединението на Германия през 1990 г. територията на бившата Източна Германия става част от НАТО. След края на Студената война НАТО се разширява още повече, като през 1999 г. приема Чешката република, Унгария и Полша, а през 2004 г. – България, Естония, Латвия, Литва, Румъния, Словакия и Словения. Албания и Хърватия се присъединиха през 2009 г., Черна гора – през 2017 г., Северна Македония – през 2020 г., а Финландия – през 2023 г. 

Всички територии и членове, добавени между 1990 г. и 2023 г., са били или преди това част от Варшавския договор (включително балтийските държави, които преди това са били под съветски контрол), или територии на бивша Югославия и Финландия (които не са били членове на Варшавския договор). Нито една държава не се е оттеглила от НАТО след създаването му.

Цел на НАТО

Алиансът е създаден въз основа на принципите на колективната отбрана.

НАТО е отворена за нови европейски членове, стига те да подкрепят тези принципи и да продължат да допринасят за сигурността на северноатлантическата зона.

И така, дали целта на НАТО е да защити всеки член и да не започне нова война? Отговорът е донякъде, а също и продължение на плана “Маршал“ (или Програма за европейско възстановяване) за изграждане на търговия между държавите и привличането на страни срещу “врага” на САЩ – комунизма.

Повечето анализатори са съгласни, че влизането в групата (НАТО) може да засили икономиката на дадена страна, но и да послужи за подпомагане на образованието, иновациите и предприемачеството.

Какво е БРИКС

Терминът БРИКС представлява съвкупност от пет регионални икономики: Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка. Първоначално първите четири държави са обединени под абревиатурата “БРИК” през 2001 г. от Джим О’Нийл, икономист в Goldman Sachs. О’Нийл въвежда този термин, за да опише бързо развиващите се икономики, за които се предвиждаше, че до 2050 г. ще имат значително глобално влияние. По-късно, през 2010 г., към тази група е включена и Южна Африка.

Членове на БРИКС

След присъединяването Южна Африка много развиващи се икономики проявиха интерес към присъединяване към алианса, особено през последната година. Това може да се дължи на желанието на по-малките икономики да се откъснат от щатския долар и да потърсят други алтернативи.

Страните, които са изразиха интерес да се присъединят към алианса БРИКС, са Афганистан, Алжир, Аржентина, Бахрейн, Бангладеш, Беларус, Египет, Индонезия, Иран, Казахстан, Мексико, Никарагуа, Нигерия, Пакистан, Саудитска Арабия, Сенегал, Судан, Сирия, Обединените арабски емирства, Тайланд, Тунис, Турция, Уругвай, Венецуела и Зимбабве.

НАТО срещу БРИКС

По данни на МВФ страните от БРИКС контролират около 22% от световния БВП. Що се отнася до населението, тези пет държави представляват около 42% от света (над 3.3 милиарда души).

За сравнение, населението на НАТО е около 950 милиона души, което е много по-малко от това на БРИКС.

Твърди се, че държавите от БРИКС са “по-развиващи се” от някои от по-развитите икономически сили на НАТО – държави, които са богати и силни от дълго време и от много години упражняват имперска военна мощ в световен мащаб (често по кръвожаден начин). Но това им е дало много власт и е подобрило индустрията и иновациите.

Разликата в БВП обаче е огромна. Общият БВП на НАТО е около $46.9 трилиона – два пъти повече от този на БРИКС – $25.6 трилиона.

Много хора смятат, че до 2030 г. икономиката на Китай ще бъде по-голяма от тази на САЩ, а Индия няма да останат много назад. Прогнозите са, че Русия, Япония и Индонезия ще бъдат групирани зад Индия, но с много по-малки икономики. Докато Бразилия ще бъде в топ 10 на държавите, Германия, Великобритания и Франция също ще бъдат сред тях.

Това се случва въпреки многото статии, в които през годините се посочваше, че балонът на БРИКС се е спукал, тъй като в Китай се наблюдава известно забавяне на икономическия ръст.

Сега, след нахлуването в Украйна и наложените от САЩ санкции, икономическото състояние на Русия се влошава и позицията ѝ сред водещите световни икономики е под въпрос.

Преди няколко години от The Guardian споделиха, че Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка изглежда не успяват да оправдаят прогнозите за доминантност през 21 век.

Друг проблем, с който се сблъсква БРИКС, е широко разпространената корупция, която по принцип не се разглежда като нещо добро за социалния и икономическия напредък. Освен това в страните от БРИКС все още има много крайна бедност, дори когато средната класа расте.

В Индия например все още съществува деспотична кастова система и често богатите хора живеят далеч от бедността, за която предпочитат да не знаят, че съществува. Това обикновено се смята за пречка за социалната мобилност.

Икономически анализатор от университета в Кеймбридж заяви, че въпреки тези пречки има напредък. Данните от проучвания на национално представителни извадки показват, че през последните десетилетия се наблюдава сближаване между висшите и нисшите касти по отношение на образованието и професиите.

Класовата система във Великобритания все още съществува, банките за храна са често срещани, а бедните често живеят в градове, пълни с благотворителни магазини, магазини за хранителни стоки с намаление и др. В същото време за САЩ се твърди, че в рамките на високоразвитата държава има трети свят.

Все пак в последните страни има повече възможности за средностатистическия човек и много по-стабилна мрежа за сигурност за уязвимите.

Военна сила

По отношение на военната сила НАТО е най-мощният съюз в света, най-вече защото САЩ харчат толкова много за отбрана.

За сравнение с държавите от БРИКС:

• Разходите на НАТО за отбрана се оценяват на около над $1 трилион (само САЩ са похарчили 877 милиарда за отбрана през 2022 г.).
• Разходите за отбрана на БРИКС са по-малко от $500 милиарда.

Знаем, че Русия има солидна отбрана, докато Китай и Индия продължават да увеличават военната си мощ с бързи темпове.

От друга страна, западноевропейските държави (като Франция и Германия) също имат силни армии.

Заключение

По отношение на икономическия прогрес анализаторите твърдят, че държавите биха имали по-голяма полза от присъединяването си към НАТО. Това се счита и за по-добрия вариант за национална сигурност във времена на военна уязвимост.

В речта си в лондонския “Mansion House” на 27 април британският външен министър Лиз Тръс предложи Г-7 “да действа като икономическо НАТО, колективно защитавайки нашия просперитет. Ако агресивен режим се насочи към икономиката на партньор, ние трябва да действаме, за да го подкрепим. Всички за един и един за всички.”

От друга страна, повечето икономики не виждат забавяне в развитието на БРИКС. Бързият растеж на алианса е факт и това е основната причина (освен дедоларизацията), поради която по-малките икономики искат да се присъединят.

Все по-голям списък от държави споделя интереса си да се присъедини към БРИКС, особено след като блокът обяви разработването на нова валута, която се очаква да оспори господството на долара.

Макар че съюзът БРИКС се разглежда като заплаха за доминантната позиция на долара като световна резервна валута, все още има какво да се направи, преди да настъпи промяна в световната финансова система, особено след като в момента няма по-добри алтернативи. 

Въпреки че валутата на БРИКС звучи като добра идея за оспорване на доминантността на долара, в момента тя е точно това – само идея, която предстои да бъде обсъдена по време на срещата през август в Южна Африка. А дори и след това ще им е необходимо време, за да провеждат тестове с валутата – и то ако тя се реализира.