Очаква ли се забавяне на глобалната икономика?

Според последните прогнози на ОИСР (Организация за икономическо сътрудничество и развитие) се очаква растежът да се забави до 2.7% през 2024 г. след сравнително скромното разширяване от 3% през тази година.

Като се изключи 2020 г., когато настъпи Ковид пандемията, това ще представлява най-бавният годишен растеж от световната финансова криза насам.

По време на пресконференция във вторник Клер Ломбардели, главен икономист на ОИСР, заяви: 

Докато се бори с високата инфлация, световната икономика остава в предизвикателна позиция. Изправени сме пред двойното предизвикателство на инфлацията и бавния растеж. 

Базираната в Париж организация предупреди, че рисковете за нейната прогноза са насочени към понижение, тъй като предишните повишения на лихвените проценти може да окажат по-силно изразено въздействие от очакваното, а инфлацията може да се окаже устойчива, което да наложи допълнително затягане на паричната политика. Тя определи затрудненията на Китай като „значителен риск“ за световното производство.

ОИСР отбеляза: 

След по-стабилното начало на 2023 г., подпомогнато от по-ниските разходи за енергия и повторното отваряне на Китай, се очаква глобалният растеж да се забави. Ефектите от по-строгите парични политики стават все по-очевидни, бизнес и потребителското доверие намаляват, а съживяването в Китай отслабва.

Мрачните перспективи ще бъдат предизвикателство за централните банкери, тъй като последиците от усилията им за борба с инфлацията продължават да се отразяват на икономиката, а политиците се притесняват, че икономическата активност се задушава.

Макар че миналата седмица Европейската централна банка осъществи десетото си поредно повишение на лихвените проценти, тя посочи, че пикът може би е достигнат. Очаква се Федералният резерв да се въздържи от по-нататъшни действия в сряда.

ОИСР предупреди да не се смекчава положението, като подчерта, че в много държави нарастването на базисните цени остава трайно високо, дори когато основните показатели имат низходяща тенденция. 

Скокът на цените на петрола с 25% от май насам също допринесе за повишаване на инфлацията в някои държави в зависимост от тяхната експозиция и от това дали са нетни вносители или износители на петрол.

Като се задълбочи в регионалните и националните перспективи, ОИСР преразгледа надолу прогнозите си за растежа на еврозоната за тази и следващата година, предвиждайки спад от 0.2 % в Германия през 2023 г., което я прави единствената страна от Г-20, освен Аржентина, която ще изпита спад. Макар че експанзията в САЩ ще бъде по-стабилна от предишните оценки през юни, прогнозите са тя да се забави до 1.3% през 2024 г. от 2.2% през 2023 г.

Намаляването на прогнозите за растежа беше особено рязко за Китай, където се очаква производството да нарасне с по-малко от 5% през следващата година поради потиснатото вътрешно търсене и структурните предизвикателства на пазара на недвижими имоти. 

ОИСР изказа предположение, че възможностите за ефективна политическа намеса в Китай може да са по-ограничени в сравнение с миналото. Организацията предупреди правителствата да не прибягват до допълнителни разходи за стимулиране на растежа, като вместо това посъветва подкрепата да бъде намалена, за да се възстанови капацитетът за бъдещи инвестиционни предизвикателства и да се предотврати изострянето на инфлацията, която централните банки се стремят да контролират.

Източник