Лагард определя влизането на България в еврозоната като победа за европейското единство

Президентът на Европейската централна банка Кристин Лагард заяви, че присъединяването на България към еврозоната е напомняне, че Европа все още може да действа колективно, дори на фона на засилващ се геополитически и икономически натиск в глобален мащаб.

Коментарите ѝ бяха направени в деня, в който еврото официално влезе в обращение в България, превръщайки страната в 21-вия член на Европейския съюз, приел единната валута.

Ходът следва формално решение, финализирано през юли, с което беше фиксиран курсът на конвертиране на 1.95583 лева за едно евро, според съобщение на Европейската комисия. Промяната бележи кулминацията на години техническа подготовка и политическа координация между София и институциите на ЕС.

Приемането на еврото като политически и икономически сигнал

В публикация в X след обявяването Лагард определи еврото като нещо повече от валута, наричайки го символ на това, което Европа може да постигне, когато държавите членки действат заедно като блок. По време на официалните събития, свързани със старта, тя потвърди влизането на България в еврозоната и приветства Димитър Радев в Управителния съвет на ЕЦБ във Франкфурт.

Радев повтори това послание във видеообръщение, като заяви, че еврото олицетворява както икономическата интеграция, така и политическата принадлежност. По думите му приемането на единната валута потвърждава мястото на България в рамка, изградена върху общи правила, дисциплина и отговорност. Той подчерта, че решението отразява признанието на европейските институции, че страната е изпълнила необходимите критерии.

С приключването на прехода Българската народна банка официално се присъединява към Евросистемата. Радев вече разполага с право на глас в Управителния съвет на ЕЦБ, след години участие в заседанията единствено като наблюдател.

Задълбочаване на банковия надзор и интеграцията в политиките

Присъединяването на България към еврозоната води и до по-дълбока интеграция в банковата архитектура на ЕС. Страната става пълноправен член на Единния надзорен механизъм, надграждайки рамката за „тясно сътрудничество“, към която се присъедини през октомври 2020 г.

При новия статут ЕЦБ ще упражнява пряк надзор върху четири големи български банки и ще наблюдава още 17 по-малки институции. Тя поема и отговорността за издаване на банкови лицензи, както и за преглед на значими дялови участия. България вече има и представителство в Надзорния съвет на ЕЦБ.

Като част от процеса Българската народна банка изплати оставащата част от капитала си към ЕЦБ и прехвърли своя дял от валутните резерви. От 1 януари 2026 г. българските контрагенти ще имат право да участват в операциите на открития пазар на ЕЦБ. Централната банка съобщи, че ще публикува актуализирани списъци на банките в България, подлежащи на минимални резерви, както и на клоновете в еврозоната, опериращи в други държави от ЕС.

Предпазлива перспектива за паричната политика

Влизането на България съвпада с период, в който паричната политика в еврозоната изглежда навлиза във фаза на изчакване. ЕЦБ не е намалявала лихвените проценти от юни насам, а пазарите до голяма степен очакват цикълът на облекчаване да е приключил. В момента политиците виждат лихвите да се задържат около 2%, освен ако икономическите условия не се променят съществено, като някои представители дори допускат, че следващият ход, макар и далеч във времето, може да бъде повишение.

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен приветства този етап, като заяви, че еврото ще улесни плащанията и пътуванията за българските граждани и ще открие нови възможности за бизнеса на единния пазар.

В обобщение, приемането на еврото от България се представя не просто като техническа промяна на валутата, а като политическо послание за европейско единство и институционална сплотеност в момент, когато именно тези качества са подложени на изпитание.