Квантовите компютри и Биткойн: Реален риск или далечна заплаха?

Ново проучване поставя под светлината на прожекторите потенциалния риск, който бъдещите пробиви в квантовите изчисления могат да представляват за сигурността на Биткойн.

Според нов анализ на Ark Invest и Unchained, заплахата остава до голяма степен теоретична на този етап, тъй като съвременната квантова технология е далеч от способността да компрометира криптографската защита на мрежата.

В съвместния доклад „Bitcoin and Quantum Computing“, публикуван на 12 март 2026 г., изследователите изчисляват, че приблизително 35% от общото предлагане на биткойн може теоретично да бъде изложено на риск, ако в бъдеще бъде разработен квантов компютър с достатъчно мощност.

Въпреки това анализаторите подчертават, че подобен технологичен пробив вероятно е на години или дори десетилетия разстояние.

До 6.9 милиона BTC могат теоретично да бъдат изложени

Според оценките на проучването около 6.9 милиона BTC, или приблизително 34.6% от общото предлагане, се намират адреси, които биха могли да станат уязвими, ако бъде създаден така нареченият криптографски релевантен квантов компютър (CRQC).

Най-голямата част от тази потенциална експозиция идва от повторно използвани адреси, при които публичният ключ вече е бил разкрит в предишни транзакции. Експертите изчисляват, че около 5 милиона BTC, или приблизително 25% от общото предлагане, попадат именно в тази категория.

Още около 1.7 милиона BTC – приблизително 8.6% от предлагането – се намират в по-стария тип адреси Pay-to-Public-Key (P2PK). При този формат публичният ключ е директно видим в блокчейна. В тази категория попада и приблизително 1 милион BTC, които според анализатори вероятно принадлежат на създателя на биткойн, Satoshi Nakamoto.

Докладът също така посочва около 200,000 BTC, свързани с по-новите Taproot (P2TR) адреси, които при определени сценарии могат да разкрият публични ключове при изразходване на средствата.

Квантовата технология остава далеч от реална заплаха

Въпреки теоретичната уязвимост, изследователите подчертават, че съвременната квантова технология е значително по-слаба от необходимото, за да компрометира криптографията на Биткойн.

Мрежата използва елиптична криптография (Elliptic Curve Cryptography – ECC) за защита на транзакциите. За да бъде разбита тази система чрез квантов компютър, изследователите изчисляват, че ще са необходими около 2 330 логически кубита, както и милиарди квантови операции.

Сегашните квантови компютри обаче се намират в етап, известен като Noisy Intermediate-Scale Quantum (NISQ). Повечето от тях разполагат с едва около 100 логически кубита, което ги поставя далеч под прага, необходим за подобна атака.

Според анализатора от Ark Invest David Puell развитието на квантовите технологии вероятно ще се случва постепенно, а не чрез внезапен технологичен пробив, често наричан „Q-Day“.

Това означава, че ако квантовите изчисления започнат да напредват към критично ниво, разработчиците на биткойн вероятно ще имат достатъчно време да внедрят нови защитни механизми.

Потенциален квантов пробив би засегнал целия интернет

Докладът също така отбелязва, че ВТС вероятно няма да бъде първата система, която ще бъде засегната от мощни квантови компютри.

Същите криптографски алгоритми, използвани в ВТС, са широко внедрени в глобалната интернет инфраструктура, банковите системи и защитените комуникации. Квантов компютър, способен да разбие биткойн подписите, вероятно би компрометирал и редица други критични цифрови системи.

Подобен сценарий би довел до глобален преход към постквантова криптография, включващ правителства, банки и технологични компании.

Разработват се решения за постквантова сигурност

Според изследването екосистемата около Биткойн вече започва да проучва възможни решения за бъдещи квантови рискове.

Една от потенциалните стратегии е въвеждането на квантово устойчиви адресни формати чрез т.нар. soft fork, което би позволило на потребителите постепенно да прехвърлят средствата си към нови криптографски алгоритми като ML-DSA или SLH-DSA.

Докладът споменава и предложение, известно като BIP-360, или Pay-to-Merkle-Root (P2MR), което цели да ограничи определени механизми за транзакции, които разкриват публични ключове в блокчейна.

С течение на времето разработчиците биха могли да насърчат потребителите да преместят средствата си към нови адресни формати, които остават защитени дори срещу бъдещи поколения квантови компютри.

Според анализаторите подобна постепенна адаптация може да позволи на мрежата на Биткойн да еволюира заедно с технологичния напредък, без да се стига до внезапен срив на сигурността.

На фона на нарастващите технологични рискове изборът на сигурен крипто портфейл става все по-важен – повече информация в списъка: Най-добрите крипто портфейли за 2026 г.