На неотдавнашната среща на върха между САЩ и ЕС във Вашингтон на преден план изпъкна обсъждането на бъдещето на ценовия таван, наложен на руския износ на петрол от Г-7 и Европейския съюз.
Тази политика определя максимална цена от $60 на барел за руския петрол, изнасян с помощта на западни корабни или застрахователни компании.
Защитниците на ограничението твърдят, че то е важен инструмент за ограничаване на финансирането на войната в Украйна от страна на Кремъл. Критиците обаче твърдят, че Русия лесно заобикаля ограничението, което го прави неефективно.
Реалността е по-различна: и двете страни имат основателни аргументи. Макар че ограничението на цените на петрола успешно намали приходите на Русия от износ на петрол през изминалата година, историческият прецедент показва, че Москва в крайна сметка ще намери начини да го заобиколи, което ще намали ефективността му в дългосрочен план.
Дебатите относно ефикасността на санкциите често засенчват един основен въпрос: Какви бяха първоначалните цели? САЩ, ЕС и техните съюзници имаха предвид три основни цели при въвеждането на тавана на цените на руския петрол.
На първо място, те имаха за цел да изпратят единно дипломатическо послание към Кремъл. Второ, те се стремяха да ограничат приходите от руския петрол, за да отслабят финансовите възможности на Москва за водене на война срещу Украйна. И накрая, държавите от Г-7 и ЕС искаха да избегнат намаляване на доставките, което може да доведе до повишаване на цените на петрола и да окаже отрицателно въздействие върху световната икономика.
Като се разгледат тези цели, таванът на цените на петрола постигна целите си. Той демонстрира непоколебимото единство на Запада на дипломатическата арена и значително намали приходите на Русия от износ на петрол през 2023 г. в сравнение с предходната година.
Това намаление може да се отдаде отчасти на по-ниските световни цени на петрола и на ембаргото на ЕС върху руския петрол, което пренасочи доставките към по-нископлатежни клиенти. Въпреки това дори критиците признават значителната роля на ограничението за това постижение.
Що се отнася до третата цел, съмишлениците могат да се похвалят с успех: цените на петрола като цяло останаха под нивата от 2022 г. въпреки съкращенията на добива на ОПЕК.
Като цяло таванът на цените ефективно откъсна руския петролен пазар от световния, давайки на потребителите на руски петрол възможност да преговарят за цените. Москва също така е изправена пред увеличени разходи за доставка, което оказва допълнително въздействие върху нейните приходи.
Въпреки че ограничението на цените се оказа ефективно в краткосрочен план, от други режими на санкции е видно, че то няма да бъде дългосрочно решение. Уроците от миналите санкции по отношение на “Северен поток 2”, Северна Корея и Иран показват, че целите на санкциите се адаптират.
Като се имат предвид извлечените поуки, е ясно, че таванът на цените на петрола е средносрочен инструмент. Няма такова нещо като санкция, която да остане ефективна за неопределено време.
Що се отнася до бъдещето на горната граница на цените, поддръжниците имат три предложения:
Всяко от тези предложения има своите достойнства и ограничения, а политиците трябва внимателно да преценят потенциалните последици. В крайна сметка най-добрият дългосрочен вариант за санкции срещу Москва се крие в бавно действащи мерки, които постепенно да откъснат руските петролни и газови компании от западните технологии, което да доведе до трайно отслабване на руския енергиен сектор.
Въпреки че тези санкции изискват време, за да дадат резултат, те представляват най-ефективната дългосрочна стратегия срещу Кремъл.
Робърт Кийосаки, известен с книгата си “Богат татко, беден татко”, подчерта неотложната заплаха от нарастващия американски дълг, който само през ноември е нараснал с $240 милиарда.
Богатството на милиардерите нарасна значително през тази година благодарение на процъфтяващия фондов пазар, който се характеризира с над 20-процентно увеличение на индекса S&P 500 и над 50-процентно увеличение на Nasdaq 100 от началото на годината.
Европейските законодатели постигнаха новаторско споразумение за регулиране на изкуствения интелект (AI), което проправя пътя за цялостен закон за AI в западните държави.
По време на годишната среща на върха на БРИКС 2023 алиансът обяви разширяване на дейността си с участието на шест държави.