БРИКС, първоначално консорциум на бързоразвиващи се икономики, не само издържа във времето, но и претърпя пълна трансформация след първата си среща на върха през 2009 г.
Въпреки че остава неформалнa група, БРИКС участва в дискусии по над 30 различни теми, включително регионална сигурност, туризъм и култура – някои от които не са включени в дневния ред на Г-20. Това не е алианс в какъвто и да е формален смисъл; няма санкции за неспазване на решенията, взети на годишните срещи на върха.
БРИКС не е и форум за безцелни обсъждания. Съвместно проучване на руски и канадски мозъчни тръстове показва, че степента на спазване на многостранните решения е над 75 %, което свидетелства за ефективно изпълнение.
Освен това БРИКС и свързаните с нея многостранни институции, като например Новата банка за развитие, нямат за цел да заменят съществуващите глобални организации. Вместо това те се стремят да отстранят някои от основните недостатъци на настоящия международен ред.
БРИКС може да не налага задължителни решения, но има значителен потенциал за установяване на общи позиции в ключови области. Една такава област може да бъде реформата на системата за управление на интернет, особено в областта на киберсигурността, където дискусиите са в застой.
От въвеждането на темите, свързани с информационните технологии, в БРИКС през 2015 г. спазването им надхвърля 90%. Китай и Русия са движещите сили на този напредък, като допринасят значително за развитието на програмата.
Като се има предвид нарастващият интерес към БРИКС от страна на други държави, си струва да се обмисли създаването на ново глобално партньорство за реформа на управлението на интернет, с ясно изразени “характеристики на БРИКС”.
Това партньорство би могло да подкрепи нововъзникващите сили в управлението на интернет, особено африканските и латиноамериканските държави, поради продължаващите икономически преходи и нарастването на населението.
Такова партньорство предлага привлекателна алтернатива на предишните изключителни формати, които често пренебрегваха интересите на развиващите се страни. Гласовете от глобалния Юг биха осигурили признание и подкрепа за многостранните инициативи на БРИКС, които потенциално биха могли да включват реформи на ключови институции за управление на интернет като ICANN и Интернет обществото, правейки ги по-прозрачни и отговорни.
Освен това дневният ред на информационната сигурност би могъл да процъфтява без неправомерното влияние на западните страни, които се стремят да запазят привилегированите си позиции при преговорите по въпросите на киберсигурността и кибервойната.
Осезаем напредък е възможен, ако тази предложена програма стане централен акцент в по-широката рамка на БРИКС. Председателствата на Южна Африка през тази година и на Русия през 2024 г. са подходящ момент за започване на тези дискусии.
Финансовият регулаторен пейзаж на Индия претърпя забележителна промяна, като страната отново отвори вратите си за офшорни крипто борси, начело с гиганти от бранша като Binance и KuCoin, които получиха одобрение от индийското звено за финансово разузнаване (FIU-IND).
Икономическият съюз БРИКС, в сътрудничество с Обединените арабски емирства (ОАЕ), планира значителна инвестиция в размер на $13.5 милиарда в петролния сектор.
Mastercard, в партньорство с NetsUnion Clearing Corporation (NUCC), стартира обработката на вътрешни плащания в Китай, отбелязвайки важен етап от навлизането си на огромния разплащателен пазар в страната.
Изкуственият интелект (AI) е позната тема на Уолстрийт и за това има основателна причина. Според проучване на Statista пазарът на изкуствен интелект се очаква да достигне $184 милиарда през тази година и да нарасне до над $800 милиарда до 2030 г.
Никога.