Китай се освобождава от американски държавни облигации – какво следва?

Докато световното търсене на американски дълг нараства, Китай се движи в обратна посока.

Нови данни от Министерството на финансите на САЩ разкриват, че между февруари и март Пекин е продал американски държавни облигации на стойност близо $19 милиарда, което е сигнал за продължаващо оттегляне от американски активи.

Докато много чуждестранни правителства добавиха към портфейлите си американски държавни облигации, Китай намали своите позиции до най-ниското ниво от няколко години насам – част от тенденция, която според анализатори се наблюдава от 2018 г. насам. Междувременно Обединеното кралство изпревари Китай и за първи път се превърна във вторият по големина чуждестранен притежател на американски държавни облигации, изпреварен само от Япония, която все още оглавява класацията с $1.13 трилиона.

Забележително е, че Каймановите острови – въпреки населението си от едва 73,000 души – сега заемат четвърто място с огромен дълг към САЩ от $455 милиарда, подчертавайки ролята на офшорните финансови центрове в глобалните капиталови потоци.

Прочетете още:

От JPMorgan с коментар за икономическата обстановка в САЩ

Общо чуждестранното участие в държавните облигации достигна нов рекорд от $9.05 трилиона през март. Но макростратегът Люк Громен предупреди, че нарастващото търсене на дълг от чужбина не решава по-дълбоките проблеми. Той твърди, че страните, които натрупват държавни облигации, е малко вероятно да увеличат вноса на стоки, произведени в САЩ, което ще влоши търговския дисбаланс на Америка – ключов проблем, който бившият президент Тръмп обеща да реши през евентуален втори мандат.

„Как тези страни могат да си позволят да купуват едновременно американски облигации и американски износни стоки?“, попита Громен, намеквайки, че Вашингтон скоро може да се изправи пред труден избор между финансиране на дълга и пребалансиране на търговията.

Спадът в китайските активи добавя още едно ниво на сложност към продължаващите геополитически напрежения и може да сигнализира за по-дългосрочна стратегическа промяна в начина, по който световните сили управляват резервите си.