Икономиката на Китай продължава да страда – юана достигна 16-годишно дъно

Китайската валута достигна най-ниската си стойност спрямо долара от 2007 г. насам след четвърти пореден месец на свиване на износа през август.

Това подчертава предизвикателствата, пред които е изправен производственият сектор във втората по големина икономика в света в усилията си да възвърне инерцията си.

В четвъртък юанът отбеляза спад от 0.1%, достигайки най-ниската си стойност от 7.3259 ренминби за долар. Това ниво е по-ниско от наблюдаваното по време на общонационалните пандемични блокади миналата година. Официалните данни разкриха 8.8% спад в износа на Китай през август в сравнение с предходната година.

Макар че според анализатори, анкетирани от Reuters, спадът на износа през август е по-слаб от очакваните 9.2%, той все пак бележи подобрение спрямо спада от 14.5% през юли, който беше най-лошият от началото на пандемията.

Въпреки че китайската търговия изигра важна роля за поддържане на икономическата активност по време на прекъсванията, износителите се сблъскаха с предизвикателства през тази година поради намалените покупки от страна на чуждестранни клиенти, борещи се с високата глобална инфлация.

Едновременно с това китайската валута поевтиня с близо 6% спрямо долара през тази година. Разочароващите икономически показатели и засилващият се щатски долар оказват натиск върху обменния курс въпреки различните мерки, прилагани от китайските власти за възпрепятстване на спекулациите срещу валутата.

Централната банка на Китай установява дневна средна точка на търговския диапазон, която позволява на юана да се колебае с 2% в двете посоки спрямо долара.

Устойчивата слабост в търговията и производството, които са два от основните двигатели на растежа на икономиката, се проявява в момент, когато китайските политици се борят с опасенията, че възстановяването след пандемията не успява да набере скорост.

Въпреки това Пекин се въздържа от прилагането на мащабни мерки за стимулиране на растежа, който през второто тримесечие се разшири само с 0.8% в сравнение с предходните три месеца. Слабите потребителски нагласи доведоха до дефлация на цените през юли, а фабричната активност се забави за пети пореден месец през август.

Неотдавна Китай въведе някои от най-решителните си мерки за съживяване на стагниращия пазар на недвижими имоти, но анализаторите твърдят, че може да са необходими още, за да се постигне целта на правителството за годишен растеж от 5%, който вече е най-ниският от десетилетия.

Митническите власти на страната отчетоха 7.3% спад на вноса за август в сравнение с прогнозата на Reuters за 9% спад и 12.4% намаление през юли. Търговският излишък за август възлиза на $68.36 милиарда, което представлява спад от 13.2% на годишна база.

Износът на автомобили нарасна със 104.4% през периода януари-август, което отразява значителното производство на електрически превозни средства в Китай. Освен това доставките на суров петрол се увеличиха с 14.7% на годишна база, а обемът на вноса на соя отбеляза забележителен скок от 17.9%, както посочват от митническите власти.

Асоциацията на страните от Югоизточна Азия, включваща Индонезия, Тайланд, Сингапур, Малайзия и Виетнам, се превърна в основен търговски партньор на Китай в юани през първите осем месеца на годината. Общият обем на търговията с ЕС, САЩ и Япония – следващите по големина търговски партньори – отбеляза спад.

Икономистите смятат, че по-добрите от очакваното данни за търговията показват, че процесът на намаляване на излишните запаси, натрупани от производителите по време на пандемията, постепенно приключва.

Анализаторите от Oxford Economics изтъкват, че има признаци, че резкият спад в търговията с полупроводници, която е основен компонент на търговията в Азия, може би е достигнал най-ниската си точка. Световният износ на автомобили също се е възстановил до нивата отпреди пандемията.

Въпреки това те предупредиха, че други показатели сочат, че през тази година търговията в световен мащаб ще претърпи умерен спад, последван от постепенно възстановяване.

Източник: FinancialTimes