През март 2022 г. значителна турбуленция разтърси руската икономика.
Сривът на руската рубла предизвика шок на финансовите пазари, което доведе до зашеметяващия спад от 97% в стойността на корпоративните гиганти Газпром и Сбербанк, докато пред банкоматите в Москва започнаха да се образуват опашки.
В резултат на това имаше конфискуване на активи, вариращи от луксозни притежания на олигарси до замразяване на резервите на централната банка, възлизащи на $300 милиарда. Това действие, предприето от западните сили, беше отговор на нахлуването на Русия в Украйна, което представлява забележителен опит за финансово ограничаване.
Въпреки че се въздържаха да го определят като такова, западните правителства се включиха в нещо, което изглеждаше като финансово бойно поле с Кремъл, избягвайки пряка конфронтация между ядрени държави. Две години по-късно и в икономическия пейзаж настъпи забележителна трансформация. Президентът Путин наскоро рекламира Русия като най-бързо развиващата се икономика в Европа в дълго интервю, подкрепено от подобрената прогноза за растеж на нацията на Международния валутен фонд.
Това икономическо възраждане обаче е преплетено с преконфигурирането на Русия в мобилизирана военна икономика. С военните разходи и разходите за сигурност, скочили до нива, напомнящи за късната съветска ера, страната пренасочи значителни ресурси към своите военни усилия, особено за укрепване на отбранителни позиции в Източна и Южна Украйна. Въпреки че е изправена пред западните санкции, Русия поддържа нивата на производство на петрол и заобикаля ограниченията чрез новаторски тактики, като разполагането на таен флот от танкери.
Въпреки това този модел на растеж, силно зависим от приходите от петрол и външни фактори като Китай, е изправен пред неминуеми предизвикателства. Тъй като глобалното търсене на петрол достига своя зенит и се появяват алтернативни източници, уязвимостта на Русия става все по-очевидна. Освен това отвливът на кадри на нейното квалифицирано население и неустойчивият характер на растежа на БВП, произтичащ от военното производство, подчертават основните слабости.
Стратегията на Запада досега се характеризираше с нюансиран подход, насочен към ограничаване на икономическата устойчивост на Русия и удължаване на устойчивостта на конфликта. Дискусиите около използването на замразени руски активи за подпомагане на възстановяването на Украйна подчертават сложността, свързана с навигирането в това геополитическо блато. Въпреки че предложението има потенциал, то крие значителни рискове, включително потенциални последици върху глобалната финансова стабилност и дипломатическите отношения.
Тъй като напрежението продължава и конфликтът се развива, траекторията на руската икономика ще продължи да оформя геополитическия пейзаж, простиращ се далеч отвъд границите на Русия и Украйна.
В Източна Африка се извършва смела парична промяна, като в една от страните вече е забранено използването на чуждестранни валути, включително американския долар, за всички местни транзакции, което е ясен знак за твърда стъпка към финансова суверенност.
Основателят на Telegram Павел Дуров разкри, че е отхвърлил натиска от страна на западноевропейско правителство да цензурира политическото съдържание в приложението за съобщения в навечерието на президентските избори в Румъния.
Докато световното търсене на американски дълг нараства, Китай се движи в обратна посока.
Майкъл Бъри, станал известен с филма „The Big Short“, отново развълнува пазарите с промените в позициите на портфолиото на своя хедж фонд — този път, залагайки силно песимистично.