Авраам Айзенберг, известен с организирането на експлойта на Mango Markets през 2022 г., бе осъден на 52 месеца затвор, но не за дейностите си, свързани с криптовалути.
Наказанието произтича от отделен случай, свързан с материали със сексуално насилие над деца, като присъдата бе окончателно постановена на 1 май във федерален съд в Ню Йорк.
Докато присъдата слага край на една правна битка, друга се задава на хоризонта. Айзенберг все още очаква присъда за широко отразен крипто хак, при който Mango Markets загуби $100 милиона след схема за манипулиране на цените.
Въпреки че се очакваше двата случая да бъдат разгледани заедно, само обвиненията за сексуална експлоатация на деца бяха решени.
В случая с криптовалутите Айзенберг заяви, че действията му са били законни пазарни тактики, а не престъпно поведение. Въпреки това, през април 2024 г. журито го призна за виновен в телекомуникационна измама и пазарна манипулация.
Властите отхвърлиха защитата му, позовавайки се на обширни доказателства. Месеци по-късно неговият екип от адвокати настояваше за оправдателна присъда, но прокуратурата остана непоколебима.
Сривът на Mango бе бърз: Токенът се срина, депозитите бяха замразени, а загубите на потребителите нараснаха. Случаят се превърна в предупредителен пример, докато регулаторните органи засилиха усилията си за ограничаване на финансовите злоупотреби в децентрализираните системи.
Паника обхвана децентрализираните пазари в четвъртък, след като предполагаема уязвимост в Cetus Protocol предизвика масивно изтичане на ликвидност в няколко токена, базирани на Sui.
Усилията на инвеститорите в Биткойн SV да получат милиарди обезщетения от големите крипто борси до голяма степен се провалиха в Апелативния съд на Обединеното кралство.
Неразкрит досега пробив в сигурността е изложила на риск чувствителни данни на близо 70,000 клиенти на Coinbase, след като изглежда, че е имало вътрешен компромис, в който са замесени корумпирани служители от отдела за поддръжка.
Пробив в данните в Coinbase предизвика сериозни опасения, след като атакуващите получиха достъп до лични данни на потребители, включително домашни адреси, чрез подкуп на персонал за обслужване на клиенти.