Финансовите предизвикателства пред новите правителства в Европа

Новоизбраните европейски правителства се сблъскват с трудни финансови ситуации и са натоварени със задачата да осъществяват реформи въпреки ограничените ресурси.

Държавният дълг е близо до най-високите си нива от няколко десетилетия както във Франция, така и в Обединеното кралство, където последните избори доведоха до ново ръководство. Държавните разходи и бюджетните дефицити остават над равнищата отпреди пандемията, икономическият растеж е слаб, разходите по заемите нарастват, а изискванията към публичните средства се увеличават.

Икономистите предполагат, че ще са необходими фискални ограничения – чрез намаляване на разходите или по-високи данъци. Политическите лидери обаче не са подготвили избирателите за такива мерки, а вместо това обещават нови амбициозни планове.

Във Франция крайнодясното Национално обединение, което се очаква да получи най-много места в парламента, предложи намаляване на данъците и отмяна на увеличаването на пенсионната възраст, докато левият Нов народен фронт има още по-амбициозна програма, включваща замразяване на цените и увеличаване на минималната работна заплата, без да се ангажира с дефицита. Доходността на държавните облигации на Франция рязко нарасна, а през май Standard & Poor’s понижи рейтинга на държавния дълг.

Във Великобритания Лейбъристката партия, която разполага с историческо мнозинство, планира да увеличи разходите за обществени услуги като Националната здравна служба, макар че предложенията им остават умерени. Институтът за фискални изследвания разкритикува основните партии, че отбягват трудните фискални решения.

По данни на Международния валутен фонд публичният дълг в Обединеното кралство е нараснал до 104% от БВП, а във Франция – до 112% от БВП. Дори традиционно консервативната във фискално отношение Германия премина от бюджетен излишък към дефицит, като коалицията на канцлера Олаф Шолц наскоро постигна споразумение относно бюджета, който има за цел да стимулира икономическия растеж и военните разходи.

САЩ са изправени пред още по-голямо предизвикателство, тъй като държавният им дълг възлиза на 123% от БВП. Въпреки това политическият натиск за справяне с дефицита е слаб благодарение на стабилния икономически растеж и резервния статут на долара, който прави американските облигации по-привлекателни за инвеститорите.

В исторически план високите равнища на държавния дълг са били редуцирани чрез силен икономически растеж и съкращаване на военните разходи, но настоящите обстоятелства затрудняват подобни мерки. Увеличените публични разходи за здравеопазване и пенсии поради застаряващото население вероятно ще нараснат още. Това поражда опасения, че в крайна сметка инвеститорите може да се поколебаят да купуват държавни облигации.

Министър-председателят на Италия Джорджа Мелони засега избягва реакциите на инвеститорите, като умерено ограничава плановете за разходи, но според проучване на Световния икономически институт в Кил дългосрочното икономическо въздействие на популистките правителства обикновено е отрицателно, с по-висок дълг и инфлация и по-нисък ръст на БВП.