В малко по-древен етап от историята ни, животните и продуктите, произведени от тях, са били използвани като разменна единица.
С времето, всевъзможни метали се налагат като разменно средство за фасилитиране на по-практични стокови размени. Злато, сребро, калай и желязо са били ценните метали използвани като обменни средства. Впоследствие, те се превръщат в мярка за стойност.
Като се смята, че първите монети са били въведени в древното царство Меония, което се пада на територията на днешна Турция, на средиземноморския браг срещу островите Лесбос, Хиос и Самос. Монетата е била направена от самородна сплав между злато и сребро (електрум). Това твърдение се базира на древни писания, включителни тези на Херодот, който пише:
“Лидийците първи по наше знание секли и въвели в употреба парите от злато и сребро, и също първи захванали търговия на дребно.”
Съществуват и други хипотези за произхода на парите, като например идеята, че монетите произлизат от Китай, а тези в Меония са били първите изсичани от ценни метали като гарант за стойност.
Те се срещат за първи път в Китай, а появата им се обяснява с необходимостта от по-гъвкаво платежно средство от тромавите монети. При търговия на едро търговците започнали да издават записи на хартия, валидни в малък регионален обсег и за определен срок.
През 10 век правителството на династия Сун употребява такива записи в търговията със сол, върху която притежава монопол. Правителството дава право на няколко магазина да издават банкноти, а през 12 век иззема това им право и започва самото то да произвежда държавни хартиени пари. Издадените банкноти били валидни само в малък район и за кратко време, едва в средата на 13 век започва стандартизирано печатане на книжни пари, приемани в национален мащаб.
Използвани от холандската източно-индийска компания, а насетне те били емитирани и използвани от европейските колониални правителства в Северна Америка. Този процес бил обусловен от търговските доставки между метрополиите и колониите, които отнемали много време. Колониите често имали недостиг на пари, докато икономиката им се разраствала, и вместо да се връщат към бартерната система, там започнало масово използване на писмени документи, гарантиращи плащането, които се разменяли точно като валута.
Глобалният икономически пейзаж представя тревожни показатели, тъй като японската йена наскоро падна до най-ниското си ниво спрямо щатския долар от 34 години насам.
Алиансът БРИКС разширява фокуса си към Европа, а балканската държава Сърбия се очертава като потенциален член.
Предложеният в Държавната дума на Русия законопроект за добива на криптовалути отразява нарастващата тенденция в световен мащаб за регулиране на крипто сферата.
Значителното намаление на притежаваните от Китай американски държавни ценни книжа през последната година, възлизащо на повече от $74 милиарда, отразява значима промяна в глобалната икономическа динамика.