Еврото губи стойността си – притеснения за икономиката на Европа

Неотдавнашното увеличение на лихвените проценти в еврозоната дава значителна представа за това как инвеститорите възприемат глобалния финансов пейзаж.

Европейската централна банка, с фокус върху борбата с инфлацията, повиши лихвените проценти по депозитите до 4%, отбелязвайки най-високата точка в историята на общата валута. Според анализа на Deutsche Bank този кръг от повишения на лихвите се откроява дори в дългосрочен исторически контекст.

Всъщност мерките за затягане на лихвените проценти през последните 15 месеца надхвърлят тези, извършени от германската Bundesbank от 1948 г. насам, преди създаването на ЕЦБ. Дните на отрицателните лихвени проценти вече изглеждат като далечен спомен.

На теория това би трябвало да засили еврото. Обикновено валутите реагират положително на по-високи лихвени проценти. В деня на решението обаче еврото спадна с 0.8% спрямо долара, достигайки тримесечно дъно от малко над $1.06. Това отбеляза един от най-лошите дни за общата валута през цялата година. Въпреки уверенията на председателя на ЕЦБ Кристин Лагард за готовност за по-нататъшно повишаване на лихвите, тя не успя да обърне тенденцията.

Бас ван Гефен, старши макростратег в Rabobank, отбеляза:

Не е добра оптика, когато централната банка затяга политиката само за да види как валутата ѝ спада веднага след решението.

Макар че някои участници в политическите решения на ЕЦБ предполагат, че друго повишение на лихвите преди края на годината остава възможно, мнозина се съмняват, че централната банка действително ще пристъпи към него.

Този скептицизъм е особено подхранван от напрежението, което се усеща в икономиката на региона поради вече прилаганата по-строга политика, и от въздействието на отслабеното китайско търсене върху германското производство. Забележително е, че служителите на централната банка значително понижиха прогнозите си за растежа на еврозоната, като предвидиха 0.7% растеж за тази година (от 0.9%) и намалиха прогнозата за следващата година с половин процентен пункт до 1%.

Като цяло тази ситуация не вещае нищо добро за евробиковете, ако са останали такива. Френската банка BNP Paribas дори използва термин, за да опише валутата, като предполага, че тя се използва предимно като “финансираща“, за да се финансират по-изгодни инвестиции на други места.

Този етикет обикновено се прилага към дадена валута, когато лихвените ѝ проценти са близки до нулата или дори отрицателни (подобно на японската йена). Използването му за валута с исторически високи лихвени проценти подчертава как епохата на ниска инфлация е нарушила пазарната динамика.

Освен това неотдавнашният спад на еврото подчертава един по-широк момент: големия контраст в настроенията на инвеститорите между САЩ и почти навсякъде другаде. Забележително е, че от май насам еврото не е отбелязало значително отслабване спрямо други валути като паунда или йената.

Вместо това то се бори предимно с долара, който продължава да укрепва. Индексът DXY, проследяващ курса на долара спрямо кошница от други валути, се е повишил с над 5% от юли насам, докато положителните икономически данни от САЩ изтласкват опасенията за рецесия по-далеч в бъдещето.

Това скорошно препъване на еврото също е сигнал, че инвеститорите смятат, че щастливата серия на Европа е към края си. Забележителната устойчивост на икономиката на еврозоната, която първоначално подкрепи валутата и превърна акциите от региона в необичаен горещ избор в началото на годината, очевидно отслабва.

Източник