В четвъртък Европейската централна банка (ЕЦБ) повиши основните си лихвени проценти с безпрецедентните 75 базисни пункта.
Институцията също така обеща по-нататъшни повишения, като даде приоритет на борбата с инфлацията, въпреки че блокът вероятно се насочва към зимна рецесия и нормиране на потреблението на газ.
Поради инфлацията, която е на най-високите си стойности за половин век и се приближава до двуцифрени стойности, политиците са обезпокоени, че бързият растеж на цените се утвърждава, като намалява спестяванията на домакинствата, пречи на инвестициите и предизвиква цикъл, понижаващ заплатите.
След голямото увеличение на лихвените проценти през юли ЕЦБ повиши депозитната си лихва от нула на 0.75% и вдигна основната си лихва по рефинансиране до 1.25% – най-високото равнище и за двете от 2011 г.
Все пак Европейската централна банка изостава по отношение на повишаване на лихвените проценти от други централни банки – особено Федералния резерв на САЩ. Някои анализатори споделиха, че прекомерните увеличения от юли насам са опит да се навакса.
Ръководителят на ЕЦБ Кристин Лагард обяви:
Очакваме да продължим да повишаваме лихвените проценти, тъй като инфлацията остава твърде висока и вероятно ще остане над целта ни за продължителен период от време.
Тя твърди, че решението за повишение е било единодушно.
„Смятаме, че това ще отнеме няколко заседания“, каза тя. След това Лагард уточни, че повишаването на лихвите може да продължи до началото на 2023 г.
В продължение на седмици медиите активно коментираха дали ще видим увеличение с 50 и 75 базисни пункта. Поредният скок както на общата, така и на базисната инфлация вероятно е бил повод за решението, като Лагард заяви неколкократно, че настоящото високо ниво е „просто неприемливо“.
ПРОЧЕТИ ОЩЕ: Какво е ISO 20022 и защо има значение?
Главата на ЕЦБ сподели, че 75 базисни пункта няма да са нормата и че бъдещите увеличения могат да бъдат по-малки. Тя също така отказа да изключи възможността, че ще видим още подобни големи повишения.
Инфлацията скочи до 9.1% през август, а новите прогнози на ЕЦБ предвиждат връх близо до това ниво малко преди края на годината. Според някои пазарни анализатори обаче скоро тя ще надхвърли 10%.
Все пак тези прогнози предвиждат растеж на цените над целта на банката от 2% за следващите години, като прогнозата за 2023 г. бе повишена от 3.5% на 5.5%. Дори за 2024 г. се предвижда 2.3%, което е над целта от 2%.
Комисията по ценни книжа и фондови борси на САЩ (SEC) направи забележителна стъпка в сектора на криптовалутите, като организира първата по рода си кръгла маса, посветена на регулациите на дигиталните активи.
Германският финансов регулатор BaFin се намеси, за да попречи на Ethena GmbH, дъщерно дружество на базираната във Франкфурт Ethena Labs, да предлага публично своята обвързана с американския долар стабилна монета USDe.
Лейбъристкото правителство на Австралия представи нов набор от правила, целящи да регулират крипто сектора, като включат платформи като борси и попечителски услуги в обхвата на съществуващите финансови разпоредби.
Южна Корея засилва репресиите си срещу чуждестранни крипто борси, работещи без надлежна регистрация, като се насочва към платформи като KuCoin, BitMEX, CoinW, Bitunix и KCEX.