ЕЦБ поставя под въпрос децентрализацията на DeFi сектора

Управлението на водещи DeFi протоколи остава силно концентрирано, въпреки заявките за децентрализация - заключение, което поставя нови предизвикателства пред регулаторите в Европа.

Работен документ на Европейската Централна Банка разкрива, че малък брой участници упражняват непропорционално влияние върху ключови решения, което усложнява определянето на отговорност в рамките на регулаторната рамка MiCA.

Анализът обхваща протоколи като Aave, MakerDAO, Uniswap и Ampleforth, като установява, че топ 100 притежатели контролират над 80% от управленските токени във всеки от тях.

Концентрацията на власт подкопава идеята за децентрализация

Въпреки че управленските токените са разпределени между десетки хиляди адреси, реалната власт е съсредоточена в ограничен кръг участници. Данните разкриват, че значителна част от монетите могат да бъдат свързани със самите протоколи или с централизирани борси, включително Binance, която се очертава като най-големия идентифициран централен притежател.

Допълнително, процесът на гласуване засилва тази концентрация. Делегираното гласуване означава, че малък брой „делегати“ контролират значителен дял от реалната власт. В някои случаи, като Ampleforth, едва 20 участници държат почти цялата делегирана сила на гласовете, докато при MakerDAO и Uniswap концентрацията също остава висока.

Тази структура поставя под съмнение фундаменталното предположение, че децентрализираните автономни организации (DAO) функционират без централен контрол. На практика, моделът все по-често наподобява традиционни корпоративни структури, но без същото ниво на прозрачност и отчетност.

Регулаторна дилема за MiCA

Констатациите на ЕЦБ идват в ключов момент, когато европейската регулаторна рамка MiCA изключва „напълно децентрализираните“ услуги от своя обхват. Проблемът, според авторите, е че на практика е изключително трудно да се определи дали даден протокол отговаря на това условие.

Още по-сложно е идентифицирането на реалните контролиращи субекти. Публичните данни не позволяват ясно разграничение между токени, притежавани от основатели, разработчици или протоколни резерви, нито дали борсите гласуват от свое име или от името на клиентите си.

Това създава т.нар. „регулаторен вакуум“, при който липсва ясен „anchor point“ – субект, който може да бъде държан отговорен. Според анализа, този anchor вероятно ще се различава при отделните протоколи и може да изисква достъп до непублична информация.

DeFi между иновация и системен риск

Изводите на ЕЦБ се вписват в по-широките предупреждения на международни организации, включително Бордът за финансова стабилност, че DeFi не елиминира посредниците, а по-скоро създава нови форми на концентрация.

Това поставя под въпрос устойчивостта на сегашния модел, особено в контекста на институционализацията на крипто пазара. Докато DeFi продължава да се позиционира като алтернатива на традиционните финанси, на практика той започва да възпроизвежда някои от същите рискове – но с по-малко ясни механизми за контрол.

В крайна сметка, регулаторният натиск вероятно ще се засили, като фокусът ще се измести от формалната децентрализация към реалната концентрация на власт – фактор, който може да се окаже решаващ за бъдещето на DeFi в Европа.

Тук можете да разгледате „Най-добрите крипто борси без KYC през 2026 г., където се разглеждат интересни решения, които позволяват търговия без идентификация . В статията ще откриете кои борси предлагат комбинация от анонимност, ликвидност и сигурност, както и какви са рисковете при използването им.