Неотдавнашните събития във финансовия сектор насочиха вниманието към промени в глобалната икономическа динамика, които могат да окажат положително въздействие върху БРИКС.
Европейската централна банка (ЕЦБ) наскоро оповести значителен неуспех, отбелязвайки първата си голяма загуба от две десетилетия насам, възлизаща на 1.3 милиарда евро за финансовата 2023 г., което е отклонение от печелившата ѝ серия от 2004 г. насам.
Този спад може да се дължи на различни фактори, по-специално на ескалацията на лихвените проценти поради широко разпространения глобален инфлационен натиск. ЕЦБ очаква нови предизвикателства през следващите години; банката обаче уверява заинтересованите страни, че тези неуспехи няма да попречат на ефикасността ѝ при изпълнението на паричната политика.
Скокът на лихвените проценти в Европа, достигнал историческото равнище от 4% в периода юли 2022 г. – септември 2023 г., произтича от многостранни причини, включително усилията за икономическо възстановяване след пандемията и геополитическото напрежение, като например конфликта между Русия и Украйна. Смущенията в енергийните доставки в резултат от конфликта изостриха ситуацията. Освен това през 2023 г. ЕЦБ бе изправена пред нетна загуба от лихви в размер на 7.19 милиарда евро, което е в рязък контраст с отчетените през 2022 г. 900 милиона евро приходи.
В отговор на тези предизвикателства ЕЦБ подчертава финансовата си устойчивост, позовавайки се на значителните си капиталови резерви и сметки за преоценка, които към края на 2023 г. възлизат на 46 милиарда евро. Стратегиите за смекчаване на последиците включват решението да не разпределя печалби на националните централни банки от еврозоната за финансовата 2023 г., като вместо това предпочита да абсорбира загубата в баланса си, за да компенсира бъдещите печалби.
Затрудненията на ЕЦБ съвпадат с по-широка тенденция, наблюдавана в други централни банки, като германската Бундесбанк и Швейцарската национална банка, които се борят с подобни икономически насрещни ветрове. През същия период Съединените щати също се сблъскаха с нарастващ инфлационен натиск и последващо повишаване на лихвените проценти.
Макар и традиционно позициониран срещу западните сили, блокът БРИКС може да открие стратегически възможности в условията на тези събития, особено що се отнася до стремежа му към по-значима глобална роля и потенциала за нова валутна парадигма. Уязвимостта на еврото на фона на инфлационните предизвикателства и финансовите затруднения на ЕЦБ могат да предложат възможности за експанзия на БРИКС, като евентуално разширят влиянието си в Европа. Докладите сочат нарастващ интерес от страна на държави, включително някои от Европа, които обмислят присъединяване към блока на БРИКС през 2024 г., което е сигнал за потенциални промени в икономическите съюзи.
Goldman Sachs вече очаква Федералният резерв да започне да намалява лихвените проценти по-рано от предварителните прогнози, като предвижда първото понижение още през септември 2025 г.
Централната банка на Литва се обърна към Robinhood за допълнителна информация относно нововъведените си продукти за търговия с токенизирани акции, след като OpenAI публично се дистанцира от инициативата.
Докато президентът Тръмп ускорява стратегията си за мита преди крайния срок на 1 август, нови писма от Белия дом разкриват официални търговски предупреждения, изпратени до редица държави, включително Тунис, Камбоджа, Индонезия и други.
Технологичният милиардер Илон Мъск представи ново политическо движение, наречено „America Party“, което позиционира като пряко предизвикателство към дългогодишната двупартийна система в Съединените щати.
На БРИКС му се иска, ама засега не става. Факт.