ОПЕК губи дял от глобалния пазар на петрол

Пазарният дял на Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) в сектора на суровия петрол намалява след прилагането на нейната Декларация за сътрудничество (DoC).

Анализаторите твърдят, че все по-голямата заплаха за дела на ОПЕК идва от страни, които не са членки на ОПЕК+.

Проучвателната агенция BMI, подразделение на Fitch Solutions, заяви, че усилията за подкрепа на сорта Брент чрез DoC са стрували скъпо. По тяхна оценка добивът на суров петрол, кондензат и NGL в ОПЕК е намалял с 3.32 милиона барела на ден в сравнение с 2016 г.

В същото време производството извън ОПЕК+ е нараснало с 9 милиона барела дневно през същия период, като е увеличило пазарния си дял от 48.9 % на 55.1 %. Изследователската агенция отбелязва, че макар ОПЕК+ все още да може да влияе върху цените, постигането на консенсус в рамките на групата може да стане по-трудно.

Международната агенция по енергетика (МАЕ) очаква, че производството извън ОПЕК+ ще доминира в растежа през настоящата година, допринасяйки с близо 1.5 милиона барела на ден. За разлика от това, предлагането на ОПЕК+ се очаква да остане стабилно, ако се приеме, че доброволните съкращения ще бъдат постепенно преустановени през второто тримесечие на 2024 г.

Въпреки че ОПЕК+ ограничава производството от октомври 2022 г., с допълнителни съкращения през ноември 2023 г., цените на суровия петрол продължават да се колебаят около $80 за барел или под тази стойност. Според BMI стратегията за жертване на производството с цел укрепване на цените е изправена пред нарастващи заплахи от нарастващото производство на пазарите извън ОПЕК+ и постепенната загуба на пазарен дял.

ПРОЧЕТИ ОЩЕ:

Икономиката на САЩ се представя по-добре от останалата част от света – защо?

МАЕ предполага, че ако не настъпят значителни смущения в петролните потоци, през 2024 г. пазарът ще бъде добре снабден. Въпреки това от BMI предупреждават, че ОПЕК+ може да се изправи пред предизвикателства, тъй като силното нарастване на предлагането в САЩ в периода 2017-2019 г. и разпадането на DoC през 2020 г. са повлияли на тяхната стратегия.

Прогнозата на Световната банка за стоките предвижда увеличаване на предлагането на ОПЕК+, ако се приеме, че доброволните съкращения от страна на Саудитска Арабия бъдат отменени. Според Австралийската служба на главния икономист (AOCE) ръстът на производството извън ОПЕК+ се очаква да се забави, като пазарът на суров петрол може да се стесни през 2024 г.

AOCE също така твърди, че геополитическите събития, като руската инвазия в Украйна, са повлияли на динамиката на предлагането на петрол. Прогнозите са цените на суровия петрол да се понижат леко през 2024 г., като останат с около 16% над предишната си 5-годишна средна стойност от $70 за барел.

Освен това се появи напрежение в рамките на ОПЕК+, включително напускането на Ангола през декември 2023 г., както съобщава BMI. Изследователската агенция подчертава, че макар ОПЕК исторически да е реагирал на временни сътресения, поддържането на тези реакции в условията на структурни тенденции като енергийния преход поставя предизвикателства.

ПРОЧЕТИ ОЩЕ:

БРИКС: Световната банка не може да помогне на Африка – долара вече не е релевантен

ОПЕК+ е натоварен с деликатно балансиране, управлявайки въздействието върху приходите от по-високи цени и по-ниско производство. МАЕ очаква през 2024 г. ръстът на световното търсене да се забави, като акцентът ще бъде поставен върху усилията за декарбонизация, които оказват влияние върху търсенето на петрол. Тъй като държавите приемат различни стратегии за нисковъглеродна икономика, стремежът към декарбонизация може да доведе до напрежение в сплотеността на ОПЕК+, според BMI.

Докато някои членове на ОПЕК, като Саудитска Арабия и ОАЕ, са в добра позиция да се справят с глобалния енергиен преход, други, особено в Северна и Западна Африка, са изправени пред по-остри рискове, свързани с климата. От МАЕ смятат, че продължаващия риск от прекъсване на световните доставки на петрол, особено в резултат на конфликта в Близкия изток, който засяга по-специално петролните потоци през Червено море и Суецкия канал.

Kosta Gushterov