Как България помогна на Русия да избяга санкциите върху износа на петрол

В началото на август българските власти откриха потенциално нарушение на правилата за внос на руски петрол.

Въпреки договорения ценови лимит от $6 за внос на руски петрол от съюзнически държави, барелите руски петрол, пристигащи в България, надхвърлят този праг, което повдига въпроси относно допустимостта.

България, на която беше предоставено изключение от по-широките санкции на ЕС срещу руския петрол, за да се предотврати недостиг на енергия, потърси разяснения от длъжностни лица на ЕС относно вноса на петрол, надвишаващ ценовия таван. Частна размяна на имейли от 4 август, видяна от POLITICO, разкрива, че България е отправила запитване по този въпрос. Отговорът от ЕС е бил положителен, като е разрешен вносът на руски суров петрол над ограничението от $60 в рамките на изключението.

Впоследствие, според поверителни митнически данни, получени от POLITICO, от август до октомври България е внасяла само руски суров петрол, надвишаващ ценовата граница. В резултат на това са извършени доставки на стойност около €640 милиона, с което са пренасочени средства към руски енергийни компании и на свой ред са допринесли за финансовите ресурси на Кремъл за войната.

Този случай подчертава значителен пропуск в опитите на ЕС да възпрепятства енергийните приходи на Русия след нападението ѝ срещу Киев. Въпреки санкциите, правните пропуски, слабото правоприлагане и зараждащата се паралелна търговия продължават да поддържат приходите на Москва от износ на изкопаеми горива, като финансират значителна част от военния бюджет на Владимир Путин.

Ефективността на тези санкции е под въпрос, тъй като след налагането им приходите на Русия от износ на петрол са намалели само с 14%. Освен това през октомври приходите на Русия от износ на изкопаеми горива достигнаха 18-месечен връх.

ПРОЧЕТИ ОЩЕ:

Ето коя е най-евтината акция от „Великолепната седморка“

Реакцията на ЕС на тези предизвикателства изглежда ограничена. Последните предложени санкции включват предимно административни корекции, които експертите възприемат като недостатъчни за ограничаване на широко разпространеното укриване на данъци. Забележително е, че липсват усилия за преразглеждане на тавана на цените на петрола в посока надолу.

Изглежда, че пропускът, който позволява на България да внася руски петрол над горната граница на цената, се дължи на пропуск в законодателството. Въпреки че ЕС забрани на корабните компании и застрахователите да търгуват с руски петрол на цена над $60 за държави извън ЕС, такова ограничение не се прилага за доставките за държави от ЕС, с изключение на България.

Този пропуск е донесъл финансови ползи на Москва. Между август и октомври приходите от продажбата на руски петрол в България, една трета от които са надхвърлили пределните цени, са донесли на Кремъл около €430 милиона под формата на преки данъци. Доставките през този период на цени между $69 и $89 за барел бяха улеснени от западни субекти, само гръцки корабни оператори и британски и норвежки застрахователи.

Въпреки своята законност, тази ситуация предизвика критики. Анализатори твърдят, че освобождаването на България от руската забрана за доставка на петрол е послужило предимно за увеличаване на приходите на най-голямата руска частна петролна компания „Лукойл“ и на Кремъл, като видимите ползи за българските потребители са били ограничени.

По-конкретно, вносът на суров петрол от „Лукойл“ в България е донесъл над €2 милиарда приходи от износ за Русия след налагането на санкциите, като Кремъл е спечелил €1 милиард от преки данъци от тези продажби.

ПРОЧЕТИ ОЩЕ:

Прогноза за златото през 2024 година от пазарен експерт

Нараства натискът за отстраняване на тези пропуски. България пое ангажимент да съкрати периода на освобождаване от забраната за внос на руски петрол с шест месеца, като премести крайния срок до март. Кирил Петков, ключова фигура в сегашната управляваща коалиция на България, изрази необходимостта от затваряне на заобикалянето на ценовите ограничения, като призова Европейската комисия да предприеме действия. Петков подчерта усилията на България да намали зависимостта си от руската енергия, като разграничи позицията ѝ от тази на съседни държави като Словакия.

Българският случай подчертава предизвикателствата пред ефективността на санкциите, като разкрива пропуски, които допринасят за поддържането на приходите от руски износ, финансиращи действията на Кремъл, както отбеляза Исаак Леви, ръководител на екипа на CREA за Русия и Европа.

Kosta Gushterov