Ефективна ли е политиката на ЕЦБ и реши ли проблемите на Европа?

Служителите на Европейската централна банка (ЕЦБ) са изправени пред предизвикателството да коригират рамката на политиката си, особено в светлината на неотдавнашното повишаване на лихвените проценти.

Фонът за това разглеждане е необходимостта от модернизиране на финансовия водопровод, свързващ ЕЦБ с банките – инициатива, наложена от финансовата криза от 2008 г. и последвалите неконвенционални мерки за осигуряване на ликвидност.

Председателят на ЕЦБ Кристин Лагард подчерта значението на това начинание, отчитайки последиците от него за размера на баланса. Най-важният приоритет за длъжностните лица е намаляването на баланса, който се разшири след световната финансова криза, като в крайна сметка се цели връщане към предкризисната рамка.

Въпреки това намаляването на баланса е свързано с предизвикателството да се откъсне финансовата система от изобилната ликвидност на централните банки, с която институциите са свикнали. Постигането на баланс между затягането и избягването на шокови вълни изисква внимателно планиране.

Предоставянето от ЕЦБ на неограничена ликвидност на банките през 2008 г. отбеляза отдръпване от междубанковото кредитиране, променяйки динамиката на финансовата система. Политиците се стремят да пресъздадат предкризисната среда, но продължават да съществуват опасения относно готовността на банките да работят в нея.

Определянето на необходимите средства за банковата система се усложнява от фактори като по-строгото регулиране и потенциалното въвеждане на дигиталното евро. Оценките сочат, че банките ще се нуждаят от около €1.4 трилиона резерви, за да поддържат безпроблемни операции.

Настоящата рамка осигурява ликвидност, определяйки долната граница на разходите по заемите. Тя обаче може да доведе до неравномерно разпределение на паричните средства в целия валутен съюз. ЕЦБ проучва дали този подход продължава да бъде оптимален, като разглежда алтернативи като модела на Bank of England, основан на търсенето, който също използва долна граница за насочване на лихвените проценти.

Възприемането на подхода на Английската централна банка би наложило корекции в лихвените проценти и практиките на ЕЦБ. В крайна сметка, ако ЕЦБ се стреми да пресъздаде системата отпреди кризата, тя трябва да ограничи предоставяните на банките средства, което потенциално може да доведе до по-високи овърнайт пазарни лихвени проценти.

ЕЦБ е изправена пред ограничения във времето, тъй като значителна част от притежаваните от нея облигации ще се изтеглят от баланса, а срокът на значителни дългосрочни заеми изтича. Дискусията за оптималната рамка продължава, като се стига до консенсус, че отговорите могат да се появят едва в бъдеще.

Източник