Може ли БРИКС да оправдае очакванията на новите членове?

Новите членове на групата БРИКС, в която сега влизат Египет, ОАЕ и Саудитска Арабия - страни, които традиционно са в съюз със САЩ - имат свои специфични цели за присъединяване към групата.

Възможно е обаче те да надценяват способността на Китай да ги постигне. Основната цел на Пекин е да гарантира управлението на собствената си партия във вътрешен план и може би не е толкова ентусиазиран по отношение на международната интеграция.

Въпреки включването на Южна Африка през 2010 г. и създаването на Новата банка за развитие през 2014 г., последвано от Споразумението за условните резерви през 2015 г., БРИКС остана до голяма степен в застой в продължение на години.

Едва наскоро съюзът набра скорост поради нахлуването на Русия в Украйна. Начинът, по който този конфликт засили връзките между САЩ и техните съюзници в Европа и Азия, мотивира Пекин да разглежда БРИКС като най-резултатното средство за по-сигурно привличане на някои средни сили в своята сфера на влияние.

По време на срещата си на върха през август тази година БРИКС отправи покани към шест държави да се присъединят към групата на 1 януари 2024 г. Сред тях са три арабски държави: Египет, Обединените арабски емирства (ОАЕ) и Саудитска Арабия. Важно е обаче да се признае, че Китай може да не е толкова достъпен, колкото изглежда.

ПРОЧЕТИ ОЩЕ:

БРИКС: Идеята за обезпечена със злато валута може да е пагубна за съюза

При това положение може би най-съществената илюзия се крие в убеждението, поддържано от потенциалните членове на БРИКС, че присъединяването им ще бъде от голяма полза за икономическите им отношения с Китай.

Освен това, въпреки че играе важна роля на срещите на върха на БРИКС, Китай е все по-фокусиран навътре в себе си, откакто Си Дзинпин започна своя стремеж към самодостатъчност като част от по-широките усилия за увековечаване на властта на ККП. Следователно главната цел на Пекин при насърчаването на БРИКС е да си сътрудничи с други автократични режими в напредъка на своя модел на управление на световната сцена, като по този начин укрепва защитата му във вътрешен план.

Ето защо от гледна точка на трите арабски претендентки е важно внимателно да се обмисли дали членството потенциално не би могло да доведе до фаустовска сделка.

Източник

Kosta Gushterov