Най-голямата финансова криза в историята идва – Нуриел Рубини

Дългът в целия свят нараства, тъй като правителствата, предприятията и гражданите започнаха да харчат и да вземат заеми по време на пандемията и след нейното отшумяване.

Нуриел Рубини, главен икономист на Atlas Capital Team, твърди, че този дълг причинява големи проблеми. 

Той успешно предсказа финансовата криза през 2007-2009 г.

Рубини написа в Project Syndicate:

След експлозията на дефицитите, заемите и ливъриджа през последните десетилетия световната икономика се движи към безпрецедентно сливане на икономически, финансови и дългови кризи.

Той отбеляза, че както публичният, така и частният сектор са натрупали огромни дългове. „Само ако погледнем явните дългове, цифрите са зашеметяващи“, каза икономиста.

В световен мащаб общият дълг на частния и публичния сектор като дял от БВП се е увеличил от 200% през 1999 г. до 350% през 2021 г. … В САЩ той е 420%, което е повече, отколкото по време на Голямата депресия и след Втората световна война.

Прекомерно заемане

Прекомерното заемане на средства продължава от десетилетия, сподели Рубини.

Според него неустойчивите съотношения на дълга предполага, че много от кредитополучателите са неплатежоспособни, които до момента са били подкрепяни от ниските лихвени проценти.

Както по време на световната финансова криза от 2008 г., така и по време на кризата на ковид, много неплатежоспособни агенти, които щяха да фалират, бяха спасени чрез [стимулираща парична политика] и откровени фискални спасителни мерки.

Но това ще има значителни последствия, каза Рубини. Инфлацията – подхранвана от същите фискални, парични и кредитни политики – променя тази динамика, твърди той.

Тъй като централните банки са принудени да увеличават лихвените проценти в опит да възстановят ценовата стабилност, зомбитата изпитват рязко увеличение на разходите си за обслужване на дълга.

В същото време възникна стагфлация (висока инфлация и слаб растеж), каза Рубини. И „не можем просто да намалим лихвените проценти, за да стимулираме търсенето, както направиха централните банки по време на финансовата криза от 2007-2009 г.“

Според Рубини това отчасти се дължи на факта, че световната икономика е изправена и пред шокове в предлагането, които намаляват растежа и увеличават цените.

Сред тях са нарушенията в предлагането на работна ръка и стоки, причинени от пандемията, въздействието на руската война в Украйна върху цените на суровините, както и пагубната политика на нулев ковид в Китай.

ПРОЧЕТИ ОЩЕ: Биткойн (BTC): Колко вероятен е срив до $5,000?

Предстои „тежко приземяване“

За разлика от финансовата криза от 2008 г. и първите месеци на Ковида, простото спасяване на частни и публични агенти с разхлабени макрополитики би наляло още повече бензин в инфлационния огън.

Според икономиста „ще има твърдо приземяване“, и по-точно ни очаква „дълбока, продължителна рецесия – в допълнение към тежката финансова криза“. 

Икономическата и финансовата криза ще се подхранват взаимно.

Според него централните банки ще променят строгите си парични политики.

При положение че правителствата не желаят да повишат данъците или да намалят разходите, за да намалят дефицитите си, монетизирането на дефицита от централните банки отново ще се разглежда като пътя на най-малкото съпротивление.

Но тогава „инфлационният джин [ще] излезе от бутилката“, каза Рубини. И „номиналните и реалните разходи по заемите ще нараснат рязко“.

Резултатът: „майката на всички стагфлационни дългови кризи може да бъде отложена, но не и избегната“, казва Рубини.