Делото на Райт срещу Роджър Вер пропадна

Съдия на Върховния съд на Англия и Уелс отхвърли дело за клевета срещу привърженика на Bitcoin Cash (BCH) и изпълнителния директор на Bitcoin.com Роджър Вер.

Съдия Матю Никлин отхвърли делото по-рано тази седмица, съгласно решение, публикувано на 31-ви юли.

През май Крейг Райт – австралийски компютърен учен, който твърди, че е Сатоши Накамото призова Вер по обвинения за клевета в Лондон. 

Райт обвини Вер, че го нарече измамник и лъжец. Правосъдието Никлин написа:

Ищецът не ме е удовлетворил, че Англия и Уелс очевидно са най-подходящото място за завеждане на иска за клевета срещу публикациите, от които се оплакват. Следователно Съдът не е компетентен да разглежда и определя иска. Действието ще бъде зачеркнато.

Според Никлин представените доказателства го тласкат към извода, че Англия и Уелс не са позиционирани да разглеждат предполагаемата клевета. По-скоро, по-голямата част от подадените жалби попадат под юрисдикцията на Съединените щати.

Съдията подчерта следното:

Доказателствата ясно показват, че най-съществено публикуване на изказванията, от които се оплакват, е в САЩ. Безспорно е, че от глобалната публикация само около 7% са били в Англия и Уелс.

Докато Никлин предлага юрисдикция като основание за изхвърлянето на делото, той също продължи да споделя съмненията си за степента, до която Вер всъщност е извършил клевета по адрес на Райт. 

Съдията написа, че искът за вреда, дължащ се на предполагаемите публикации, е “слаб, липсват подробности и трите параграфа, които изложих […], излагат доказателства на ниво на генералност, което е почти изцяло спекулативно”.

Въпросите за юрисдикция са били централни в друг виден крипто-случай. В битка за връщане между генералния прокурор на щата Ню Йорк (NYAG) и Tether, NYAG твърди, че някои от финансовите дейности на Tether нарушават закона на Ню Йорк и могат да навредят на инвеститорите в щата.

Юристите, защитаващи Tether – както и свързаната с тях борса Bitfinex и нейната компания майка iFinex – спорят, че Bitfinex и Tether не са сключилвали сделки с нито един клиент в Ню Йорк.

NYAG се опита да покаже, че фирмите работят в Ню Йорк, като по този начин даде прецедент на службата да продължи делото по закона на Мартин – специфичен за Ню Йорк финансов закон.