80 централни банки искат да интегрират CBDC

Според Кристин Лагард, ръководител на Европейската централна банка, най-малко 80 централни банки по света разглеждат приемането на CBDC.

80 централни банки искат да приемат CBDC

„Смятаме, че ние сме длъжни действително да разполагаме с дигитални валути, които да работят в полза на потребителите“, каза Лагард на пресконференция и добави:

И така, как би изглеждало? Е, може да се използва като банкноти. Не мисля, че е като банкнотите, защото няма да има степента на анонимност, която имат банкнотите.

В разговори с потребители, Лагард сподели, че мнозина са отбелязали:

Искаме нашата поверителност да бъде защитена, но не искаме анонимност, защото осъзнаваме риска от анонимността.

Проучванията върху дигиталните валути на централните банки започнаха в Китай още през 2014 г., като Швеция водеше дискусията за това как може да изглежда една е-крона, е-евро или е-долар.

Функцията на търговските банки като попечители на депозитите може да бъде застрашена, ако централните банки предоставят достъп на всички, като дизайнът сега се променя, за да наподобява сегашната система, при която централните банки издават пари на търговски банки, които след това ги разпространяват сред широката общественост.

Обществеността, както и сега, ще има достъп до своята дигитална валута чрез банково приложение. Само банките вероятно ще могат да предоставят това специфично приложение и по този начин самата дигитална валута ще остане в банковата система, въпреки че някои банки може да експериментират с портфейли за самостоятелно попечителство.

За да има допълнителни обществени ползи, по-специално програмистите трябва да могат да публикуват своите смарт договори в този банков блокчейн, като позволяват автоматизирано финансиране и неща като NFT, което би наложило създаването на публичен блокчейн, макар и не контролиран от обществеността като Биткойн.

Всичко, което остава от техническа гледна точка, би било загрижеността за поверителността, тъй като цялата икономическа дейност ще бъде абсолюно прозрачна за централната банка и търговските банки.

Такива опасения обаче могат да бъдат адресирани, като се разреши на портфейлите, които сами се попечителстват, да генерират собствен адрес на банкова верига и да се свържат с мрежата на банковата верига, като използват портфейли за проста проверка на плащанията (SPV), точно както Биткойн.

ПРОЧЕТИ ОЩЕ: Криптофирма с капитализация от $10 милиарда се готви за публичен листинг

След това дигиталните банкови монети и Биткойн биха се конкурирали по парични качества, като BTC има фиксирано предлагане, а фиатните монети имат контролирано количество.

С изключение на ограничените експерименти в Китай, където не се допускат портфейли, които са си сами попечители, за e-юан, в който също липсват публично публикувани смарт договори, дигиталните валути са все още в начален етап на развитие, като дискусиите за техния дизайн продължават.

Според ранните отзиви на потребителите, дизайнът на дигиталния юан е подобен на този на съвременните дигитални банкноти и в резултат на това той не е толкова впечатляващ.