Успява ли да се справи Фед с инфлацията в САЩ?

От началото на 2022 г. Федералният резерв възприе ястребска позиция спрямо икономиката на САЩ, прилагайки "антиинфлационни" мерки, като например повишаване на целевия лихвен процент в отговор на значителна парична емисия и забележимо нарастване на индекса на потребителските цени (CPI).

Вече е 2024 г. Федералният резерв все още не е изпълнил обещанията си да смекчи наложената от него строга парична политика. Напоследък индикациите от страна на Фед сочат потенциално забавяне на инициирането на намалението на лихвените проценти, очаквано преди това до март.

Показателите за инфлацията обаче сочат, че тази ястребова политика може да се запази по-дълго, отколкото се очаква според сегашните очаквания на финансовите пазари.

По-специално, последните данни за индекса на потребителските цени (CPI) от февруари разкриват увеличение на потребителските цени с 3.2% на годишна база, достигайки 310.326 пункта. Това представлява влошаване на показателя в сравнение с януарския индекс на потребителските цени на годишна база от 3.1%, противно на пазарните очаквания.

Защо инфлацията се повишава?

Според Австрийската икономическа школа това, което Федералният резерв обозначава като инфлация, е само един от нейните ефекти. Потребителските цени ескалират поради ерозирането на покупателната способност на основната валута на дадена страна, например долара.

Тази гледна точка съвпада с обяснението на Лудвиг фон Мизес в „Теория на парите и кредита“ (1953 г.), където той определя инфлацията като увеличение на количеството пари, което не е посрещнато от съответно увеличение на търсенето на пари, което води до намаляване на обективната разменна стойност на парите.

Прочетете още:

БРИКС: Биткойн ще срине долара според американски милиардер

Интересно е, че това явление се наблюдава при сравняване на историческите данни за индекса на потребителските цени с графиката на паричното предлагане на Федералния резерв, която показва значително увеличение на паричната емисия от 2020 г. насам, водещо до паралелно нарастване на индекса на потребителските цени.

Следователно настоящите „антиинфлационни“ стратегии на Федералния резерв може да не се борят ефективно с инфлацията, а по-скоро с нарастването на цените, измервано чрез индекса на потребителските цени. Решението на Фед да повиши лихвените проценти има за цел да ограничи икономическия растеж и да стабилизира компонентите на индекса.

Въпреки тези усилия, при все още нарастващия индекс на потребителските цени, на пазара има опасения, че този ястребов подход може да продължи по-дълго от първоначално очакваното. Тези нагласи намират отражение в значителното нарастване на вероятността да няма намаление на лихвените проценти на следващото заседание на Фед на 20 март, която скочи до 99% от едва 16% на 12 февруари.