Удар за САЩ и Европа – японска банка ликвидира облигации на стойност $63 милиарда

Голямата японска банкова институция Norinchukin Bank представи стратегия за ликвидиране на американски и европейски държавни ценни книжа на стойност $63 милиарда в опит да компенсира големи нереализирани загуби в баланса си.

Според “Nikkei Asia“, банката, чиито общи активи възлизат на $681.6 милиарда, има за цел да приключи продажбата на държавни облигации до март следващата година.

Предвижда се очакваните продажби да допринесат за нетна загуба от 1.5 трилиона йени за текущата финансова година, което е три пъти повече от предишната прогноза на банката. Главният изпълнителен директор на “Norinchukin Bank“, Казуто Оку, подчерта необходимостта от сериозни промени в управлението, за да се намалят нереализираните загуби, които към края на март възлизат на около 2.2 трилиона йени.

Оку формулира стратегическата промяна в инвестициите на банката, заявявайки:

“Възнамеряваме да намалим лихвения риск (на държавата) и да диверсифицираме в активи, които включват корпоративен и индивидуален кредитен риск.”

Към месец март банката държи в баланса си чуждестранни облигации на обща стойност 23 трилиона йени, което се равнява на $144 милиарда.

Япония е най-големият чуждестранен притежател на американски държавни ценни книжа, като към март 2024 г. банките, пенсионните фондове и други институции в страната притежават общо $1.87 трилиона.

Макростратегът Шекхар Хари Кумар изрази скептицизъм пред Reuters по отношение на потенциалното въздействие на Япония върху американските държавни облигации, като отбеляза, че ако валутните предизвикателства в страната не се влошат значително, е малко вероятно японските продажби да окажат съществен натиск върху пазара на ценни книжа.

Кумар добави:

“В случай на продължителна конфронтация между Министерството на финансите и валутните пазари бихме могли да очакваме вълнообразни ефекти върху доходността на пазара на съкровищни облигации, особено в сегмента от 2 до 5 години, което потенциално би могло да засегне по-широката крива на доходността.”