Турция се стреми да повиши данъците като част от усилията си да се възстанови от бюджетните ограничения, произтичащи от земетресенията, които засегнаха страната през 2023 г., посочва Bloomberg.
Съответно това предложение ще донесе на Турция допълнителни приходи в размер на около $7 милиарда според информацията.
В отговор на тези земетресения и разходите, направени по време на изборите, турското Министерство на финансите предложи този закон поради непланираното увеличаване на разходите, което доведе до 6,4% дефицит спрямо БВП (брутния вътрешен продукт).
Докладът очертава три основни препоръки, сред които облагане с 15% на мултинационалните компании, които печелят пари на територията на Турция; налагане на минимално задължение за корпоративен данък върху печалбите, генерирани от инвестиционни тръстове за недвижими имоти чрез продажби или наеми и въвеждане на данък върху транзакциите на стойност 0.03% за всички сделки с дигитални активи.
Ако бъде приет, този план ще представлява най-голямата данъчна реформа в Турция от 1999 г. насам.
Кънектикът предприе ясни стъпки, за да изключи дигиталните активи от правителствените дела.
Швейцария се готви да започне автоматичен обмен на данни за крипто активи с над 70 държави, включително всички държави-членки на ЕС и Обединеното кралство, като част от по-широка инициатива за международна данъчна прозрачност.
Докато Европейският съюз се подготвя за следващата фаза на надзора върху криптовалутите, регулаторните органи насочват вниманието си към децентрализираните финанси (DeFi) – без да имат ясна дефиниция за това какво всъщност означава децентрализация.
В изненадваща промяна Русия отложи плановете си за разширяване на репресиите срещу крипто майнинга, като избра икономическата стабилност пред по-строгия контрол върху енергията.