Саудитска Арабия намалява производството на петрол и газ

Суровият петрол и природният газ се възстановиха по-рано днес, след като Саудитска Арабия обяви значително намаляване на производството с един милион барела на ден по време на неотдавнашната среща на върха на ОПЕК+.

Целта на този ход беше да се подкрепят спадащите цени на енергията.

Въпреки това преговорите, довели до това решение и последвалите корекции на производствените квоти на картела разкриха скритото напрежение сред основните държави-производителки на суров петрол, което в крайна сметка се отрази на световните цени на петрола.

Саудитска Арабия пое инициативата самостоятелно, тъй като другите държави намалиха производствените си квоти, а Обединените арабски емирства (ОАЕ) успяха да лобират за увеличаване на квотата си. 

Тези сложни преговори се проведоха по време на една от най-напрегнатите срещи на ОПЕК в последно време, като африканските производители изразиха недоволство от усилията на ОАЕ да увеличи производствените си квоти.

В резултат на това споразумението, водено от Рияд, беше наречено „саудитска близалка“ от принц Абдулазиз бин Салман, саудитския министър на петрола. Целта му беше да намали цените на петрола за търговците и въпреки че първоначално беше предвидено за юли, намаляването на производството може да бъде удължено.

Обсъжданията бяха помрачени от резкия спад на цените на петрола. Цената на световния бенчмарк суров петрол тип „Брент“ в момента е около $77 за барел, което е значителен спад спрямо приблизително $120 преди година.

Готовността на страната сама да поеме тежестта засилва доверието в намаляването на производството и показва реално намаляване на предлагането на петрол.

Анализаторите смятат, че петролът сорт Брент трябва да остане над $80 за барел, за да може Саудитска Арабия да поддържа балансиран бюджет и да финансира амбициозната си инфраструктурна програма, подкрепяна от престолонаследника принц Мохамед бин Салман.

Едновременно с това саудитските официални лица се фокусират върху оказването на натиск върху продавачите на шорт позиции, които залагат срещу цените на петрола, като миналия месец Абдулазиз предупреди такива инвеститори да „внимават“.

Дългосрочните последици от това решение остават неясни. Анализаторите на Goldman Sachs предполагат, че то може да повиши цената на сорта Брент с $1 до $6 за барел. 

Въпреки това е малко вероятно това увеличение да окаже значително въздействие върху потребителите или да представлява съществена политическа заплаха в САЩ, където цените на бензина са спаднали с 25% през последната година.

Междувременно се смята, че въпреки намалените си квоти Русия изпомпва значителни количества евтин суров петрол, за да подкрепи разкъсаната си от война икономика. Освен това опасенията за забавяне на световния икономически растеж, особено в Китай, слагат таван на цените на петрола.

Тъй като сделката за тавана на дълга вече е подписана от президента Байдън, пазарът се подготвя за наплив от държавни ценни книжа. Очаква се Министерството на финансите да емитира нови ценни книжа на стойност над $1 трилион, което поражда опасения, че тези търгове могат да увеличат разходите по краткосрочните заеми и да намалят ликвидността в някои пазарни сегменти.

Bank of America прогнозира, че въздействието може да бъде равностойно на повишение на лихвения процент с 0.25% от страна на Федералния резерв.

Източник: NYTimes