Русия се готви да предостави на Казахстан допълнителна енергия, необходима за функционирането на ферми за добив на криптовалути в централноазиатската държава.
Новите договорености ще позволят на казахстанските миньори да купуват електроенергия директно от руския гигант за производство и разпределение на електроенергия „Интер РАО“.
Предприятията за криптодобив, работещи в Казахстан, ще могат да разчитат на електроенергия, произведена в съседна Русия, за да захранват енергийно гладния си хардуер. За да позволят това, двете партниращи си държави ще изменят двустранното споразумение, уреждащо координираната експлоатация на енергийните им системи.
Правителството в Москва вече е разпоредило необходимите промени и е започнало подготовката за организиране на доставките на електроенергия за сектора на криптодобива в Казахстан, разкрива руския портал за бизнес информация РБК.
В съответствие с новите договорености Интер РАО, която държи монопола върху износа и вноса на електроенергия в Русия, ще може да продава в Казахстан по договори, сключени при търговски условия директно с работещите там компании за копаене на крипто.
Със своите ниски, субсидирани цени на електроенергията Казахстан привлече множество криптодобивни компании, след като китайското правителство попречи на индустрията миналата година. Последвалият рязък ръст на потреблението беше обвинен за недостига на електроенергия и многобройните аварии на застаряващата енергийна инфраструктура на страната. През януари казахстанските власти временно затвориха около 200 съоръжения за копаене на криптовалути.
ПРОЧЕТИ ОЩЕ: Uniswap: Разработчиците планират да наберат $100 милиона
Държавният руски енергиен гигант за пръв път започна да обмисля допълнителни доставки за Казахстан през есента на миналата година, когато страната очакваше дефицитът на електроенергия да достигне 600 мегавата на фона на нарастващото търсене през студените зимни месеци, след като през първите девет месеца на 2021 г. потреблението достигна 83 милиарда киловатчаса (кВтч).
По това време Интер РАО критикува Казахстан за ограничените тарифи, които според руския холдинг са довели до липса на средства за инвестиции в модернизиране и обновяване на производствените мощности и разпределителната мрежа на страната. Освен това вносът на електроенергия в Казахстан преди това беше ограничен, освен ако националният мрежови оператор KEGOC не установи риск от недостиг.
Законодателите в Нур-Султан наскоро предложиха законопроект, целящ да намали това, което те описват като „неконтролирано използване на електроенергия от ‘сивите’ миньори“. Новото законодателство има за цел да запази възможността за издаване на дигитални монети само за криптодобивни компании, регистрирани в Международния финансов център в Астана (AIFC). Ако законът бъде приет, чуждестранните юридически лица ще могат да добиват само по договори с лицензирани в страната центрове за данни.
Според информация от Santiment, в началото на юли се наблюдава скок в онлайн дискусиите по широк спектър от теми, свързани с криптовалутите, като Solana ETF, стабилни монети, виртуални валути, Robinhood и AI бот проекти като Yapyo & Kaito водят в класацията по споменавания в различните платформи.
Вероятността САЩ да влезе в рецесия през 2025 г. е спаднала значително, според най-новите пазарни данни на платформата за прогнози Polymarket, където вероятността за рецесия е спаднала до едва 22%, което е значителен спад спрямо по-ранните върхове през април и май.
Неотдавнашно проучване разкрива, че над 70% от крипто инвеститорите в САЩ подкрепят настоящия подход на президента Доналд Тръмп към политиката за дигиталните активи, което отразява нарастващия оптимизъм в сектора.
Мексиканският милиардер и Биткойн ентусиаст Рикардо Салинас поднови предупреждението си за рисковете, свързани с фиатните валутни системи, призовавайки хората да преосмислят финансовите си стратегии в светлината на това, което според него е предстоящ паричен колапс.