Разширеният БРИКС ли ще е новата световна икономическа суперсила?

Създаден от главния икономист на Goldman Sachs Джим О'Нийл през 2001 г., акронимът БРИК се използва за първи път за съкращаване на оптимистичната траектория на растеж на Бразилия, Русия, Индия и Китай, за които се смята, че ще доминират в световната икономика до 2050 г.

Замислена като неформална организация, която се стреми да развива многостранното сътрудничество, като същевременно увеличава икономическото и политическото си влияние, групата се събира официално едва на 16 юни 2009 г. на дебютната си среща на върха в Екатеринбург.

На нея Луис Инасио Лула да Силва, Дмитрий Медведев, Манмохан Сингх и Ху Дзинтао обсъдиха как всяка страна може да играе по-стратегическа роля в световните дела, като същевременно предложиха изискването за нова световна резервна валута.

Година по-късно Южна Африка беше официално поканена да се присъедини към групата, което разшири нейното наименование до БРИКС.

В съответствие с африканската поговорка, която гласи “Ако искаш да стигнеш бързо, отиди сам; ако искаш да стигнеш далеч, отиди заедно“, лидерите на БРИКС демонстрираха разбирането си за колективна сила, както се вижда от стартирането на собствена Нова банка за развитие през 2014 г., която вече е одобрила над $32.8 милиарда под формата на заеми за проекти за развитие и инфраструктура без фискални ограничения и високи лихвени проценти, предлагани от организации като МВФ.

Днес колективният обхват на блоковете обхваща 26.7 % от световната площ, 41.5 % от населението, 25 % от световната икономическа продукция и общ БВП от $25 трилиона, което е с почти $2 трилиона повече от този на САЩ. От начало като наблюдение на бързоразвиващи се пазари, страните от БРИКС се превърнаха в организация, която вече засенчи ЕС по отношение на процентния дял от световния БВП.

И е на път да надмине Г-7 в рамките на няколко години – резултат, който стана още по-вероятен след обявяването на повече от двойно увеличение на броя на членовете по време на 15-ата годишна среща на върха, проведена в Йоханесбург в края на миналия месец.

Лидерите на БРИКС обявиха, че са поканили шест нови членове, а именно Аржентина, Египет, Етиопия, Иран, Саудитска Арабия и ОАЕ, които бяха избрани измежду 23 държави. Колекция от държави, която на пръв поглед може да изглежда абстрактна, но при по-внимателно разглеждане разкрива стратегически подбор, който не само подчертава амбициите на блока за засилване на търговията и сътрудничеството, но и за реформиране на геополитическото устройство.

Като започнем с това, което мнозина смятаха за “уайлд кард“, включването на Иран в шестицата със сигурност беше неочаквано. Въпреки това, като вторият по големина в света запас от природен газ, в съчетание със засилените му военни и икономически връзки с Китай и Русия, както и с това, че е в края на десетилетията на икономически санкции, ръководени от Запада, участието му се разглежда като възможност за инвестиции, като в същото време предоставя шанс да реабилитира дългогодишната си изолация от международната общност.

Позицията на Саудитска Арабия като основен производител на петрол в процес на диверсификация я прави идеален партньор както за износ, така и за преки чуждестранни инвестиции. По-вероятно е страната да разглежда БРИКС като възможност да балансира отношенията си между Изтока и Запада, като същевременно “зачита независимостта и суверенитета на държавите и не се намесва в техните дела”, както заяви саудитският външен министър принц Фейсал бин Фархан.

По подобен начин ОАЕ повториха същото мнение с изявлението на шейх Абдула бин Зайед Ал Нахаян, министър на външните работи, който заяви:

ОАЕ последователно отстояват стойността на многостранността в подкрепа на мира, сигурността и развитието в световен мащаб.

Като стратегически търговски център с широкообхватни мултимодални връзки между Изтока и Запада, ОАЕ вече са доказали способността си да осигуряват значителна стойност, като същевременно действат като безпристрастен катализатор на търговията и се превръщат в световен център за широк спектър от стоки, включително диаманти, злато и чай в процеса на работа.

Южна Америка получава своето място

Единственият южноамерикански участник, Аржентина, третата по големина икономика на континента, беше препоръчана след подкрепата на Индия, Китай и Бразилия, нейния най-голям търговски партньор. Поканата й идва в момент, когато страната преживява трицифрена инфлация и задълбочаваща се икономическа криза по повод обявяването на поканата отиващият си президент Алберто Фернандес заяви:

Откриваме възможности за присъединяване към нови пазари, за консолидиране на съществуващите пазари, за увеличаване на входящите инвестиции, за създаване на работни места и увеличаване на вноса.

По-плавен поток от петрол и повече

Въпреки че ОПЕК+ вероятно ще запази влиянието си като координатор на пазара, един вътрешен търговски механизъм би могъл да позволи на членовете на БРИКС да заобикалят дългогодишните западни санкции срещу страни като Иран и Венецуела или по-скорошните ембарго на ЕС, наложени на руския суров петрол и петролни продукти, без да се страхуват от репресии – и това не се изчерпва с петрола.

Заедно новоразширените държави от БРИКС ще контролират 72% от редкоземните минерали, включително 75% от мангана и 50% от графита в света. Други взаимни ползи включват инвестиционен достъп до държави, които преди това са били остракирани, като богатия на полезни изкопаеми Иран, където се намират най-големите в света запаси от цинк и второто по големина находище на мед в мината Сарчешме.

Дискусията за дедоларизацията обаче е тази, която вероятно ще има най-далечни последици както в краткосрочен, така и в дългосрочен план.

Поглед отвъд долара

Както обобщи бразилският президент Луис Инасио да Силва през април тази година: “Всяка вечер се питам защо всички държави трябва да базират търговията си на долара. Защо не можем да търгуваме на базата на собствените си валути? Кой реши, че доларът е валутата след изчезването на златния стандарт?”

Като страна, която е извлякла ползи от контрола върху световната резервна валута, САЩ вече притежават това, което бившият френски финансов министър Валери Жискар д’Естен нарича “прекомерна привилегия”. Въпреки това именно постоянното превръщане на валутата в оръжие след края на златния стандарт чрез законодателство, санкции и контрол върху Системата за световна междубанкова финансова телекомуникация (SWIFT) стимулира няколко държави да се откажат от долара или да намерят нови начини да работят без него.

Към днешна дата това включва търговия с ренминби и рупии, както и спекулации със създаването на валута на БРИКС. Макар и не без предизвикателства, значителните природни ресурси на блока биха могли да предоставят уникална възможност за връщане на фискалната стабилност чрез система, основана на суровините.Все още има място за повече членове

С над 40 държави, които са изразили интерес да се присъединят към БРИКС – включително Алжир, Индонезия и Казахстан – изглежда, че напредъкът на блока през последните 14 години, както и преобладаващият интерес да се откъсне от американската зависимост, са привлекли изключително разнообразна група от растящи държави, които търсят подобни възможности за сътрудничество и разширяване.

За разлика от разширения ЕС, който се формира малко след падането на Желязната завеса и премина през ерата на глобализацията, войната срещу тероризма и все по-драконовския авторитаризъм, БРИКС почти сигурно е колективно отхвърляне на тези политики и потенциално лебедова песен на американската хегемония.

Ако първоначално нациите от БРИКС са били мотивирани от колективния растеж, няма съмнение, че водената от Запада външна политика е била катализиращата, като не само е насърчила по-конкурентни политики, но и е стимулирала други държави с висок растеж да се обединят като контрапункт на политическите и икономическите колоси на Г-7, МВФ и Световната банка, както и на неконтролируемия долар.

Източник