Неотдавнашните сътресения на пазара на американски държавни облигации отново насочиха вниманието към нарастващия държавен дълг.
Бързото нарастване на американската задлъжнялост е причина за безпокойство сред инвеститорите през 2023 г. През юни имаше близък до потенциален дефолт случай, който за малко да бъде избегнат благодарение на единадесетчасовата сделка, сключена с посредничеството на президента Джо Байдън и тогавашния председател на Камарата на представителите Кевин Маккарти за повишаване на лимита на федералните заеми.
Видни фигури от Уолстрийт сега предполагат, че „облигационните пазители„, които се освобождават от активи с фиксирана доходност в знак на протест срещу това, което възприемат като неразумни политически решения, може да са изиграли роля за срива на пазара на държавни ценни книжа, довел до достигане на най-високата доходност от 16 години насам.
Ето четири примера, които показват защо колосалното дългово бреме на САЩ предизвиква опасения и как то се отразява на финансовите пазари:
От края на Втората световна война насам правителството непрекъснато взема заеми, за да финансира различните си програми. Историческите данни на Министерството на финансите разкриват, че държавният дълг е нараснал от по-малко от $300 милиарда през юни 1946 г. до зашеметяващите $33 трилиона през септември 2023 г.
Това означава, че дългът на САЩ вече надхвърля общата икономика на Китай, Япония, Германия, Индия и Обединеното кралство.
От 2000 г. насам съотношението на дефицита към общия размер на икономиката на САЩ, измерено чрез съотношението на дълга към БВП, непрекъснато се увеличава. През 2019 г. то за първи път надхвърли 100%, което означава потенциална загриженост за общия икономически растеж. Тази ситуация може да наложи повишаване на данъците, да предизвика по-нататъшни разпродажби на облигации и да доведе до повишаване на лихвените проценти.
Продължава дебатът относно значението на тези събития. Докато някои смятат, че САЩ могат да продължат да трупат дълг без сериозни последици, последните събития показват промяна в доверието. Пазарът на държавните облигации преживя значителен срив, довел до повишаване на доходността на дългосрочните облигации до нива, невиждани от 2007 г. насам.
Някои твърдят, че това пазарно сътресение е отчасти задвижвано от облигационни бдители – търговци, които се застъпват за реформа на Конгреса в практиките на заемане на средства.
Известни личности в областта на финансите, като ветерана анализатор Ед Ярдени и съоснователя на PIMCO Бил Грос, изразиха подкрепа за тази хипотеза, подчертавайки потенциалните последици, ако подобни проблеми, свързани с дълга, продължат да съществуват на пазара. Тъй като се очаква дефицитът да продължи да нараства с трилиони годишно, опасенията на инвеститорите на Уолстрийт едва ли скоро ще намалеят.
Биткойн може би вече привлича вниманието на най-големите държавни инвеститори в света, но според Антъни Скарамучи от SkyBridge Capital, истинският поток няма да започне, докато Вашингтон не осигури регулаторна сигурност.
Анонимен крипто трейдър с псевдоним Джеймс Уин шокира трейдинг общността с невероятни печалби на Hyperliquid, децентрализирана борса, която набира популярност сред играчите с висока степен на риск.
Във Вашингтон се заражда нова полемика, след като няколко сенатори от Демократическата партия поискаха разследване на предполагаемите връзки на президента Доналд Тръмп с крипто гиганта Binance.
В сектора на изкуствения интелект набира скорост, след като се появиха информации, че администрацията на Тръмп планира да отмени строгите правила за износ на чипове, въведени от президента Байдън.
САЩ са сред малкото държави с дефицит, надвишаващ БВП
Това е абсолютна глупост. Дефицита е 3,8% от БВП. Няма как дефицит да надвишава БВП, тъй като държавните разходи (бюджета) е единия от елементите, които формират БВП, т.е. той е някакъв процент от БВП. А дефицита е процент от бюджета. Няма как нещо да е част от второ нещо, а второто нещо да е част от трето и в същото време първото да надвишава третото.