Сам "SBF" Банкман-Фрийд, основател на несъществуващата крипто борса FTX, е въвлечен във финансов скандал, свързан със злоупотреба с активи на компанията на стойност над $100 милиона за политически дарения.
Неотдавнашни разкрития на The Wall Street Journal представиха имейли, които уличават семейството на Банкман-Фрийд в насочване на средства от клиентски сметки на FTX с цел политическо влияние върху изборите през 2022 г., което предизвика правен контрол.
Имейлите разкриват, че бащата на SBF, Джо Банкман, е давал съвети за финансовите стратегии за тези незаконни политически дарения.
Твърди се, че майката на Сам Банкман-Фрийд, Барбара Фрийд, и братът, Габриел Банкман-Фрийд, са насочвали средства към различни политически групи, като Барбара е подкрепяла прогресивни каузи, а Габриел е допринасял за усилията за предотвратяване на пандемии.
Дейвид Мейсън, бивш председател на Федералната избирателна комисия, цитира „сериозни доказателства“ от имейлите, които показват, че Джо Банкман е бил наясно с потенциалните нарушения при финансирането на кампаниите. Въпреки тези констатации говорител на Джо Банкман отрича да е знаел за каквито и да било нарушения.
Във връзка с това бившият изпълнителен директор на FTX Райън Саламе бе осъден на 7.5 години затвор за обвинения, включващи управление на нелицензиран бизнес за парични преводи и измами с финансирането на кампании. Случаят на Саламе допълва правните проблеми около FTX, след като други бивши директори Каролин Елисън и Нишад Синг се признаха за виновни.
Скорошна кибератака, насочена към профил в социалните медии на правителствен служител на Обединеното кралство, подчерта продължаващите опасения относно крипто измамите онлайн.
Бивш NFT трейдър е изправен пред потенциална присъда в затвора, след като призна, че е укрил милиони печалби чрез недекларирани продажби на дигитални активи.
Изследователи в областта на киберсигурността алармират за появата на нова и все по-усъвършенствана атака, насочена към крипто общността.
Усилията на Австралия за борба с крипто измамите се засилиха, като Комисията за ценни книжа и инвестиции (ASIC) се насочи към 95 компании, за които се твърди, че са участвали в схеми, като например „pig butchering“.