Стратегията на руския президент Владимир Путин за оказване на влияние чрез ПАО "Газпром" го постави в зависимост от Китай, разкривайки уязвимости в енергийната му дипломация.
Прекаленото наблягане на европейските газопроводи и пренебрегването на капацитета за втечнен природен газ ограничиха възможностите на “Газпром“.
Докато Путин се среща с китайския президент Си Дзинпин, Кремъл търси нови експортни сделки, за да съживи глобалния авторитет на Газпром, след като не успя да повлияе на европейските съюзници на Украйна.
Макар че Китай предлага най-големия чуждестранен пазар, той не може да замени напълно търсенето в Европа. В най-добрия случай, дори ако всички проекти достигнат пълния си капацитет, Китай ще поеме само около две трети от обемите на Европа. Необходими са обаче по-ниски цени и огромни инвестиции, чийто срок се простира в продължение на години.
Мария Снеговая от Центъра за стратегически и международни проучвания отбелязва грешната преценка на Путин, който се е отчуждил от Европа. Голяма част от европейския пазарен дял на Газпром е загубен, а геополитическото му влияние намалява.
Оксфордският институт за енергийни изследвания от своя страна предупреди за нарастващ натиск в Русия за намиране на нови пазари, тъй като намаленото търсене в Европа отеква в икономиката.
Кевин Ту от Agora Energy Transition China определи малки шансове за нова значителна газова сделка през тази година. Макар че след войната Китай увеличи вноса на руска енергия, те се учат от прекомерната зависимост на ЕС от руския газ. Геополитическите фактори мотивират Китай да диверсифицира източниците на газ и да намали зависимостта си от морския втечнен природен газ.
Въпреки неуспехите на Газпром, Путин остава непоколебим, позовавайки се на нарастващото търсене в Китай и критикува колебанията на Европа. И все пак на Китай му отне повече от десетилетие, за да се споразумее за газопровода “Силата на Сибир“, а по-нататъшните преговори остават неуспешни.
Като цяло се смята, че загубата на европейския пазар отслабва позицията на Русия.
Настроението около Газпром е песимистично. Дори Китай да прояви добра воля, финансовите условия няма да съответстват на европейските. Предишната енергийна дипломация на Путин, като например ухажването на Герхард Шрьодер, не успя да попречи на Европа да подкрепи Украйна.
Играта на Путин в крайна сметка се провали и Европа преживя кризата. Преговорите за газопровода “Силата на Сибир 2” с Китай остават несигурни. Въпреки надеждата на Путин за съживяване на доставките за Европа чрез “Северен поток 2“, Германия търси други енергийни източници.
Значението на Газпром в страната се запазва, въпреки че печалбите са малки. Правителството определя цени на промишления газ далеч под пазарните. Както отбеляза Максимилиан Хес от Института за външнополитически изследвания, ролята на Газпром като икономическо оръжие значително е намаляла.
През последните няколко години сред висшите политици от БРИКС нараства загрижеността относно доминиращата роля на долара и неговото въздействие върху макроикономиката на развиващите се пазари.
Чанпен Джао наскоро бе признат за виновен от съдия в САЩ по дело, свързано с нарушения на разпоредбите за борба с прането на пари.
Джейн Фрейзър, главен изпълнителен директор на Citigroup, се присъедини към група на банкови ръководители, които предупреждават за предстоящи трудни времена.
Саудитска Арабия се сблъсква с предизвикателства при повишаването на цените на петрола чрез съкращаване на производството и може да обмисли значителна промяна в посока към САЩ, според мнението на енергийния експерт Пол Санки.