Какво представлява доказателството за резерви?

Сривът на платформи като FTX породи скептицизъм към централизираните попечители. Компаниите, които все още предоставят услугите си се нуждаят от начин да си върнат доверието и да избегнат масовия отлив на потребители. Концепцията за доказателство за резерви (PoR) се наложи като популярен инструмент за тази цел.

Доказателството за резерви (PoR) е начин да се осигури публична прозрачност на крипто резервите на борси чрез проверима одиторска практика. Методът използва криптографски доказателства и проверка на собствеността на публичните адреси на портфейлите в комбинация с периодични одити от трети страни. Така може да се удостовери публично, че дадена централизирана платформа притежава достатъчно активи, съответстващи на депозитите на потребителите.

След срива на FTX много от централизираните крипто борси бързо инициираха PoR. Спецификите на всяка програма за доказателство за резерви обикновено се различават като са възприети много различни подходи.

Прилагането на програма за доказателство за резервите улеснява всеки, който иска да провери притежанията на дадена компания. Това може да се случи най-лесно като се изтегли последния одиторски доклад, публикуван от външен одитор на крипто борсата. 

Nansen.ai, доставчикът на данни за криптовалути също предоставя табло за управление, показващо баланса на адресите, притежавани от борсите. Таблото за управление на всяка борса показва свързаните адреси, криптоактиви и история на транзакциите. 

Необходимо ли е доказването на резерви?

Попечителските борси осигуряват достъп за институционални и непрофесионални инвеститори, които не желаят или не могат да предприемат необходимите стъпки за самостоятелно попечителство на своите активи. 

Когато се комбинират с публично и правно обвързващо оповестяване на задълженията, потребителите могат да преглеждат одитите за PoR, за да проверят, че попечителят разполага с достатъчно криптоактиви, за да издържи одит на депозити от трета страна. Клиентите могат също така лесно да открият дали активите не са обезпечени с набор от солидни активи или се използват за други високорискови дейности, които биха могли да застрашат тяхната наличност. 

А ето и как се извършват одитите. Одиторът от трета страна получава PoR като прави анонимизирана снимка на притежанията на потребителите. Обикновено те се изчисляват чрез хеширане на баланса по сметката на потребителя с неговия уникален ID. След това одиторът ги обединява в криптографско „дърво на Меркъл„, което дава „корен на Меркъл” – криптографски хеш, който представлява уникално комбинация от всички потребителски баланси.

НЕ ИЗПУСКАЙ: FTX: За клиентите вероятно няма да има обезщетение

Рискове около PoR

Доказателството за резерви обаче може да даде на потребителите фалшиво чувство за сигурност. Одитите предоставят преглед на активите, държани на свързаните с платформата адреси, без да разкриват задълженията или пасивите на компанията към потребителите.

Дадена платформа може да използва PoR, за да изглежда като саморегулиращ се и прозрачен участник, без да разкрива истинския си риск за платежоспособност. 

Друг притеснителен факт е, че няма начин да се провери дали средствата все още са налични след приключване на одита. Дори ако адресите на борсите са публикувани в Nansan.io, няма начин да се провери дали те са били използвани за проверка на собствеността на сметките при одита.

ПРОЧЕТИ ОЩЕ: Ето коя е първата борса разкрила крипто резервите си

Какви активи могат да се считат за резерви?

Активите, които може се считат за резерви, са тези, които борсата и нейните клиенти биха могли бързо да продадат в случай на криза (силен профил на ликвидност). Такива активи са например Биткойн (BTC), Етериум (ETH), както и стабилните монети USDC и USDT. Изпадналата в ликвидна криза крипто борса – FTX например държеше значителна част от резервите си в токени FTT, които имаха слаб профил на ликвидност. 

Бъдещето на криптопазара с PoR

Криптовалутния сектор може да извлече огромна полза от попечителите, които приемат стандартите за PoR, ако те напълно разкрият на своите потребители рисковете от този вид саморегулиране. 

Ако борсите и емитентите на стабилни монети приемат, че трябва периодично да доказват резервите си, потребителите биха използвали продукти, които предлагат най-висока степен на сигурност на средствата. Освен това в дългосрочен план приемането на PoR би създало една по-сигурна екосистема, би привлякло повече инвеститори и би мотивирало навлизането на повече институционален капитал на крипто пазара.

Kosta Gushterov