Войната в Газа сериозно опустоши и без това крехката палестинска икономика. Освен непосредствената загуба на човешки живот и щетите по инфраструктурата, икономическите последици са дълбоки.
Индустриите, които са от решаващо значение за икономическата стабилност – селското стопанство, производството и туризмът – претърпяха огромни неуспехи поради разрушената инфраструктура и нарушените вериги за доставки.
Безработицата рязко нарасна, което доведе до увеличаване на равнището на бедност и възпрепятства перспективите за икономически растеж. Освен това блокадата, наложена на Газа, допълнително утежнява икономическата криза, като ограничава търговията и възпрепятства потока от стоки и услуги.
Наскоро Организацията на обединените нации (ООН) предупреди, че конфликтът в Газа може да възпрепятства значително напредъка на палестинските територии, като потенциално може да доведе до забавяне на тяхното развитие с повече от десет години.
Тези територии разчитат в голяма степен на Израел по отношение на възможностите за заетост, достъпа до стоки и основни услуги като вода и електричество. Постоянният цикъл на изоставане се дължи на продължителните израелски ограничения и контрол.
Миналата година палестинският БВП достигна малко над $20 милиарда. За разлика от него икономиката на Израел възлиза на почти $500 милиарда, което подчертава значителната разлика. Според ООН последиците от конфликта в Газа могат да доведат до забавяне на развитието на региона с цели 16 години.
На фона на спада на цената на руския суров петрол, която падна под границата от $60 за барел, заедно с по-широкия спад на международните бенчмаркове, Индия очаква увеличение на придобиването на руски петрол, както разкри високопоставен правителствен източник, говорил анонимно пред Reuters наскоро.
Китай пое ангажимент да засили фискалната си политика през 2024 г. в опит да стимулира икономиката си в затруднено положение.
Страните от Европейския съюз са на път да прекратят окончателно вноса на руски газ с въвеждането на мерки, целящи да забранят достъпа на руски енергийни компании до техните газопроводи и терминали.
Индия, като член на БРИКС, наскоро отправи запитвания относно интереса на Пакистан да се присъедини към алианса.