Как стейкинг наградите влияят на блокчейн мрежите?

Franklin Templeton се включи в дебата дали стейкинг възнагражденията, които допринасят за инфлацията на предлагането на токени, трябва да се разглеждат като разход за мрежата.

Тази дискусия е от решаващо значение за пасивните притежатели, тъй като наградите за стейкинг могат да разводнят стойността на техните токени.

Терминът “разход“ в този контекст няма точна дефиниция. Някои твърдят, че те намаляват цената на токените, докато други поддържат тезата, че общата стойност на мрежата остава стабилна въпреки тези награди.

Възнагражденията стимулират притежателите на токени да блокират активите си в мрежите за доказателство на залог (PoS), подпомагайки валидирането на транзакциите и блокчейн сигурността. Валидаторите използват тези стейкинг токени като обезпечение, рискувайки санкции, ако не се придържат към правилата.

Стейкинг наградите произлизат от новосъздадени токени, което увеличава общото предлагане. Например, годишните темпове на инфлация на Етериум и Solana са съответно около 0.8% и 5%.

Тази ситуация може да бъде разгледана от два аспекта. Едната гледна точка предполага, че увеличаването на предлагането на токени от възнагражденията разводнява стойността на всяка монета, като по този начин налага разходи на притежателите на токени. Други участници твърдят, че пазарната капитализация на мрежата остава непроменена, като стейкинг наградите служат само за преразпределяне на стойността към стейкърите, което означава, че няма истински разходи за мрежата.

Това показва, че макар цените на токените да спадат поради инфлацията, общата стойност на мрежата може да остане постоянна. От Franklin Templeton признават валидността и на двата аргумента, въпреки че акцентират върху това, че всеки от тях разглежда различни аспекти на проблема.

Освен това те изтъкват, че възнагражденията ефективно прехвърлят стойност от потребителите, които не стейкват своите токени, към потребителите, които го правят. Например, ако 60% от предлагането на даден токен е стейкнато и наградите увеличат предлагането с 10%, стойността на мрежата може да остане стабилна, докато цената на отделната монета намалява.

В този случай участниците в стейкинг процесите изпитват размиване на стойността, но също така печелят от наградите, докато участниците, които не залагат токените си, търпят загуби без никакви компенсиращи награди.

В своя хипотетичен сценарий oт Franklin Templeton описаха как се случва това: в един период стойността на мрежата е $100 при предлагане от 100 токена. 60 токена са стейкнати, а 40 остават за обикновенните потребители. След като 10 нови монети са емитирани като награди, предлагането се увеличава до 110. Въпреки че общата стойност на мрежата остава $100, стойността на токени спада до $0.91.

Стейкърите, които сега притежават 70 токена (60 оригинални плюс 10 от награди), имат обща стойност от $64, докато стойността при потребителите, който не залагат своите токени намалява от $40 на $36.

От компаният посочиха, че тази динамика може да бъде наблюдавана чрез ончейн данни или показатели на трети страни като CESR, която проследява доходността от стейкнатите токени в мрежата на Етериум. Разбирането на това прехвърляне на стойност е от жизненоважно значение за всеки, който инвестира в системи за доказателство на залог.